Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

Мистър Морита се усмихна и отвърна:

— Шоджи Хамада.

— Голяма чест е да получим подарък, изработен от ваш истински национален гений. Ако председателят знаеше, щеше да ви поднесе подобен дар от един от най-добрите английски грънчари, който написа книга върху творчеството на мистър Хамада. — Безкрайните часове бъбрене с Джесика най-сетне се оказваха от полза.

— Мистър Бърнард Лийч — каза Морита. — Имам щастието да притежавам три негови произведения в колекцията си.

— Нашият подарък, избран от председателя, макар и не толкова ценен, въпреки това се поднася в същия дух на приятелство.

Седрик се усмихна. С нетърпение чакаше да разбере за какъв подарък става дума.

— Председателят се сдоби с три билета за вечерното представление на „Моята прекрасна лейди“ в Кралския театър на Друри Лейн. Ако позволите, ще ви взема от хотела в седем часа и ще ви закарам до театъра. Представлението започва в седем и трийсет.

— Не мога да се сетя за по-чудесен подарък — каза мистър Морита и се обърна към Седрик. — Смирен съм от изключителната ви щедрост.

Седрик се поклони, но си даде сметка, че не е време да казва на Себастиан, че вече се е обаждал в театъра, но му бяха казали, че всички билети за две седмици напред са продадени. Апатичен глас го беше информирал, че винаги може да се нареди на опашка за отказани билети, и Себастиан щеше да прави точно това през остатъка от деня.

— Моля седнете, мистър Морита — каза Седрик, като се мъчеше да дойде на себе си. — Желаете ли чай?

— Не, благодаря, но не бих отказал чаша кафе, ако е възможно.

Седрик печално си помисли за шестте различни вида чай от Индия, Цейлон и Малая, които беше избрал в „Карвардин“ по-рано през седмицата и които бяха отхвърлени само с едно изречение. Натисна бутона на телефона и се замоли секретарката му да пие кафе.

— Кафе, ако обичате, мис Клъф… Надявам се, че полетът ви е минал приятно — каза той, след като остави слушалката.

— Имаше прекалено много престои, за съжаление. С нетърпение очаквам деня, в който ще може да летим от Токио до Лондон без междинни кацания.

— Чудесна идея — рече Седрик. — Надявам се, че хотелът ви харесва.

— Отсядам единствено в „Савой“. Толкова удобно близко до Сити е.

— Да, разбира се — каза Седрик. Нещата отново не се получиха.

Мистър Морита се наведе и се загледа в снимката на бюрото на Седрик.

— Това жена ви и синът ви ли са?

— Да — отвърна Седрик, без да е сигурен дали трябва да се впусне в подробности.

— Съпругата ви е инспектор по млякото, а синът ви е кралски съветник, нали?

— Да — безпомощно повтори Седрик.

— А това са моите синове — каза Морита, бръкна във вътрешния си джоб, извади портфейла си, извади от него две снимки и ги сложи на бюрото пред Седрик. — Хидео и Масао учат в Токио.

Седрик се загледа в снимките и осъзна, че е дошло време да скъса сценария.

— А съпругата ви?

— Мисис Морита не можа да дойде този път в Англия с мен, тъй като дъщеричката ни Наоко се разболя от варицела.

— Съжалявам — каза Седрик.

На вратата се почука и мис Клъф влезе с поднос с кафе и маслени бисквити. Седрик се канеше да отпие първата глътка и се чудеше за какво ли ще си говорят след това, когато Морита предложи:

— Може би е време да поговорим за работа?

— Да, разбира се — каза Седрик, остави чашата си, отвори папката на бюрото си и си припомни основните точки, които бе набелязал предишната вечер. — Бих искал да кажа от самото начало, мистър Морита, че „Фартингс“ не са изградили репутацията си с подобен вид кредити. Но тъй като желаем да поставим началото на дългосрочни отношения с уважаваната ви компания, се надявам да ни дадете възможността да се докажем. — Морита кимна. — Като се има предвид, че исканата от вас сума е десет милиона паунда с фиксирана лихва за срок от пет години, и след като прегледахме последните ви отчети и баланси, вземайки под внимание и курса на йената, смятаме, че реалистичният процент…

След като вече се намираше в познати води, Седрик си позволи да се отпусне. Четирийсет минути по-късно беше представил идеите си и бе отговорил на всички въпроси на мистър Морита. Себастиан смяташе, че шефът му едва ли би могъл да се представи по-добре.

— Какво ще кажете да подготвите проект на договор, мистър Хардкасъл? Много преди да тръгна от Токио бях сигурен, че вие сте подходящият човек за тази работа. След презентацията ви увереността ми само се засили. Имам уговорка с още две банки, но само за да уверя акционерите, че обмислям и алтернативи. Погрижи се за рините 5 5 Рин — една хилядна от йената. — Б.пр. и йените ще се погрижат сами за себе си.