Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— Не ме разбирай погрешно, нямам нищо против жълтите копелета. Тръгнали са на война, защото са им казали да тръгнат, нали така. Близко е до ума.

— Освен това си и историк — каза Себастиан, докато колата спираше пред терминала. — Като ме видиш отново, Том, гледай задната врата да е отворена и двигателят да работи, защото тези господа са много важни за мистър Хардкасъл.

— Всичко ще е като по книга — обеща Том. — Дори упражнявах поклона си, нали така?

— В твоя случай трябва да е много нисък — ухили се Себастиан.

Макар на таблото на пристигащите да пишеше, че полетът ще пристигне навреме, Себастиан беше подранил с цял час. Купи си хладко кафе от малко препълнено кафене, взе броя на „Дейли Мейл“ и прочете, че двете маймуни, които американците бяха изстреляли в космоса, току-що са се върнали живи и здрави на земята. Посети на два пъти тоалетната, на три пъти оправи вратовръзката си пред огледалото — Гуинет бе права в избора си — и обиколи чакалнята безброй пъти, като репетираше на японски поздрава „Добро утро, мистър Морита, добре дошли в Англия“, последван от нисък поклон.

— Полет десет двайсет и седем на Японските авиолинии от Токио кацна току-що — обяви глас по високоговорителя.

Себастиан моментално си избра място до портала за пристигащи, откъдето имаше добър изглед към излизащите от митницата пътници. Не беше очаквал обаче, че с полет 1027 ще пътуват толкова много японски бизнесмени, а нямаше представа как изглеждат мистър Морита и колегите му.

Всеки път, когато се появяваше група от трима души, той веднага пристъпваше напред, покланяше се ниско и се представяше. Успя да уцели правилните хора на четвъртия път, но вече бе така смутен, че произнесе малката си реч на английски.

— Добро утро, мистър Морита, добре дошли в Англия — каза той и се поклони ниско. — Аз съм личният асистент на мистър Хардкасъл и ви чакам с кола, за да ви откарам в „Савой“.

— Благодаря — каза мистър Морита, с което незабавно разкри, че неговият английски е много по-добър от японския на Себастиан. — Много мило от страна на мистър Хардкасъл, че си е направил целия този труд.

Тъй като Морита не се опита да представи двамата си колеги, Себастиан незабавно ги поведе навън от терминала. С облекчение откри, че Том стои мирно до отворената задна врата на колата.

— Добро утро, сър — каза Том и се поклони ниско, но мистър Морита и колегите му се качиха, без да му обърнат внимание.

Себастиан скочи на предната седалка и колата се включи в мудния трафик към Лондон. Себ мълча през целия път до „Савой“, докато мистър Морита тихо бъбреше с колегите си на родния им език. След четирийсет минути лимузината спря пред хотела. Трима носачи тутакси се завтекоха към багажника, за да разтоварят багажа.

Когато мистър Морита слезе, Себастиан се поклони ниско и каза на английски:

— Ще се върна в единайсет и трийсет, сър, за да бъдете навреме за срещата с мистър Хардкасъл в дванайсет.

Мистър Морита му кимна. В същия момент се появи управителят на хотела, поклони се ниско и каза:

— Добре дошли отново в „Савой“, Морита сан.

Себастиан се върна при колата чак когато мистър Морита изчезна през въртящата се врата.

— Трябва да се върнем в офиса колкото се може по-скоро.

Том не помръдна от мястото си.

— Инструкциите ми са да остана тук, в случай че на мистър Морита му притрябва кола.

— Изобщо не ми пука какви са инструкциите ти — отвърна Себастиан. — Връщаме се в офиса веднага, така че настъпи педала.

— На твоя отговорност — каза Том и се понесоха по насрещното платно на улицата към Странд.

След двайсет и две минути спряха пред „Фартингс“.

— Обърни колата и не гаси двигателя — каза Себастиан. — Връщам се колкото се може по-скоро.

Изскочи навън и влезе в сградата, качи се на най-близкия асансьор и щом стигна петия етаж, се втурна по коридора и влезе в кабинета на председателя, без да почука. Ейдриън Слоун се обърна и не направи опит да скрие неодобрението си, че срещата му с председателя е била прекъсната така грубо.

— Струва ми се, че дадох инструкции да останеш при „Савой“ — каза Седрик.

— Изникна нещо, сър, и имам само няколко минути да ви запозная.

На Слоун му стана още по-неприятно, когато Хардкасъл го помоли да ги остави сами и да се върне след няколко минути.

— Е, какъв е проблемът? — обърна се той към Себастиан, след като вратата се затвори.

— Мистър Морита има среща с „Уестминстър Банк“ в три следобед и с „Барклис“ утре в десет сутринта. Той и съветниците му са загрижени, че „Фартингс“ досега не са отпускали много фирмени заеми, и ще трябва да ги убедите, че сте способен да се справите с такава голяма сделка. Между другото, знаят всичко за вас, включително и факта, че сте напуснали училище на петнайсет.