Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— Значи просто ще продължавам да си кимам. Има ли човек, на когото трябва да се кланям?

— Само на императора, но не мисля, че точно сега той търси краткосрочен заем. Мистър Морита ще види, че го поставяте над колегите му, и, което е също толкова важно, колегите му ще оценят уважението, което показвате към началника им.

— Смятам, че цялата тази философия трябва незабавно да се въведе във „Фартингс“ — каза Седрик.

— Освен това има сложен етикет, когато се храните заедно — продължи Себастиан. — В ресторант мистър Морита трябва да поръча пръв и да бъде обслужен пръв, но не може да започне да се храни преди вас. Колегите му пък не могат да започнат преди него, но трябва да са свършили малко преди той да е приключил.

— Представи си само официална вечеря за шестнайсет души, на която си най-младшият…

— Сдобиваш се с лошо храносмилане — каза Себастиан. — В края на храненето мистър Морита няма да напусне масата, преди да сте станали и да сте го поканили да се присъедини към вас.

— Ами жените?

— Те са направо минно поле — отвърна Себастиан. — Японците не могат да разберат защо англичанинът става, когато в стаята влезе жена, защо позволява жените да бъдат обслужвани първи и защо не вдигат ножа и вилицата си, докато не го направят съпругите им.

— Нима намекваш, че ще е по-добре да оставя Берил в Хъдърсфийлд?

— Би било разумно предвид обстоятелствата.

— Ами ако и ти присъстваше на вечерята с нас, Себ?

— Щях да поръчам последен, да бъда обслужен последен, да започна да се храня последен и последен да стана от масата.

— Ясно — каза Седрик. — Между другото, кога научи всичко това?

— Днес сутринта — отвърна Себастиан.

Себастиан щеше да зареже курса за начинаещи в края на първата седмица, ако не бе започнал да се разсейва. Опитваше се да се съсредоточи върху онова, което обясняваше професор Марш, но твърде често се улавяше, че все хвърля погледи към нея. Макар да беше много по-възрастна от него, на трийсет или дори трийсет и пет, тя бе много привлекателна, а момчетата от банката го уверяваха, че жените, работещи в Сити, често предпочитат по-млади мъже.

Себастиан се обърна и я погледна пак, но тя се бе съсредоточила върху всяка дума на професора. Или просто си играеше на непристъпна? Имаше само един начин да разбере.

Когато лекцията най-сетне приключи, той излезе от аудиторията след нея и реши, че е също толкова привлекателна и отзад. Тясна пола с цепка разкриваше стройни крака, които той с радост последва до студентския бар. Увереността му се засили, когато тя тръгна направо към бара и барманът незабавно посегна към бутилка бяло вино. Себастиан седна на стола до нея.

— Нека позная: чаша шардоне за дамата, а за мен бира.

Тя се усмихна.

— Идват — веднага каза барманът.

— Аз съм Себ.

— А аз Ейми — отвърна тя.

Американският й акцент го изненада. Дали не му предстоеше да види дали американските момичета наистина са толкова лесни, колкото твърдяха момчетата от банката?

— Какво правите, когато не учите японски? — попита Себ, докато барманът поставяше питиетата пред тях с думите:

— Четири шилинга.

Себастиан му подаде две полукрони 4 4 Полукрона — монета от два и половина шилинга. — Б.пр. и каза:

— Задръжте рестото.

— Тъкмо напуснах работата си на стюардеса — каза тя.

„Още по-добре и още по-добре“, помисли си Себастиан.

— Какво ви накара да напуснете?

— Авиолиниите търсят млади момичета.

— Но вие не може да сте на повече от двайсет и пет.

— Де да беше така — отвърна тя и отпи глътка вино. — А вие с какво се занимавате?

— Търговски банкер съм.

— Звучи вълнуващо.

— Определено — рече Себастиан. — Днес сутринта приключих сделка с Джейкъб Ротшилд за купуването на една калаена мина в Боливия.

— Еха! В сравнение с това моята работа изглежда скучна. И защо учите японски?

— Директорът на отдела ни за Далечния изток бе повишен и аз съм един от кандидатите за мястото му.

— Не сте ли малко млад за такъв отговорен пост?

— Банковото дело е за младите — каза Себастиан, докато тя допиваше виното си. — Да ви почерпя още едно?

— Не, благодаря. Имам да уча, така че трябва да се прибирам, ако не искам професорът да ме изхвърли утре.

— Какво ще кажете да дойда с вас и да учим заедно?

— Звучи изкушаващо — каза тя, — но навън вали, така че ще трябва да хвана такси.

— Оставете това на мен — каза той, усмихна й се и почти изтича навън в проливния дъжд.