Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

Седрик се усмихна.

— А освен това — добави Бюканан — смятам „Барингтън“ за недовършена работа.

— Аз също — каза Седрик, стана, отиде до бюрото си и натисна един бутон. — Какво ще кажете да обядваме заедно в „Рулс“? Тъкмо ще ми обясните защо размислихте в последния момент и гласувахте за мисис Клифтън, макар че първоначално несъмнено сте възнамерявали да подкрепите Фишър.

За миг Бюканан бе поразен, но вцепенението му бе нарушено от почукване на вратата. Той вдигна очи и видя младежа, който го бе посрещнал в предния салон.

— Рос, май не познавате личния ми асистент.

Когато мистър Хардкасъл влезе, всички станаха. На Себастиан му бе нужно известно време да свикне с уважението, което служителите на „Фартингс“ несъмнено изпитваха към председателя. Но когато си лежал месеци наред до някого, виждал си го небръснат, по пижама и как пикае в подлога и си го слушал как хърка, е доста трудно да му се възхищаваш, макар че само дни след запознаването им Себастиан бе започнал да уважава банкера от Хъдърсфийлд.

Мистър Хардкасъл им махна да седнат и зае мястото си начело на масата.

— Добро утро, господа — започна той и погледна колегите си. — Свиках това заседание, защото банката получи необичайна възможност, която, стига да се използва правилно, може да отвори нов поток приходи, които да бъдат от полза за „Фартингс“ за години напред.

Вече беше успял да привлече вниманието на екипа си.

— Неотдавна към банката се обърна основателят и председателят на борда на японската инженерингова компания „Сони Интернешънъл“, която се надява да уреди краткосрочен заем от десет милиона паунда с фиксирана лихва.

Седрик направи пауза, за да огледа четиринайсетимата старши изпълнителни директори около масата. На лицата им се четяха емоции от целия спектър, като се започне с открито отвращение и се стигне до радостна възбуда от открилата се възможност. Седрик обаче беше приготвил много внимателно следващата част от изложението си.

— Войната приключи преди четиринайсет години. Въпреки това някои от вас може би все още смятат, както цветисто се изрази редакторът на „Дейли Мирър“ тази сутрин, че не бива дори да помисляме да работим с онези „мръсни войнолюбиви жълтури“. Един-двама от вас обаче сигурно са забелязали успеха на „Уестминстър“, когато подписаха договор за партньорство с „Дойче Банк“ за построяването на нов завод на „Мерцедес“ в Дортмунд. На нас ни се предлага подобна възможност. Искам да спра за момент и да помоля всеки от вас да си помисли как ли ще изглежда бизнесът след петнайсет години. Не днес и определено не преди петнайсет години. Дали ще продължаваме да показваме същите стари предразсъдъци, или ще продължим напред и ще прегърнем нов ред, който приема, че има ново поколение японци, които не бива да бъдат порицавани заради миналото. Ако някой в тази зала смята, че не може да се справи дори с идеята за бизнес с японците, защото това ще отвори болезнени рани, сега е времето да изрази ясно позицията си, защото без безусловната ви подкрепа това начинание няма надежди за успех. Последният път, когато изрекох тези думи, при това през зъби, беше през четирийсет и седма, когато най-сетне позволих на един ланкастърец да си открие сметка във „Фартингс“.

Леката вълна смях помогна за отпускане на напрежението, макар че Седрик не се съмняваше, че въпреки това ще срещне опозицията на един-двама старши служители и че някои от по-консервативните клиенти може дори да помислят дали да не прехвърлят сметките си в други банки.

— Засега мога само да ви кажа — продължи той, — че председателят на „Сони Интернешънъл“ и двама директори на компанията смятат да посетят Лондон след месец и половина. Те ясно дадоха да се разбере, че не сме единствената банка, към която се обръщат, но в същото време намекнаха, че засега сме предпочитаният им избор.

— Защо им е на „Сони“ изобщо да се свързват с нас, след като има няколко по-големи банки, които са специализирани в тази област? — попита Ейдриън Слоун, шеф на отдела за обмяна на валута.

— Може и да не повярвате, Ейдриън, но миналата година бях интервюиран от „Економист“ и на снимката, която ми бе направена в дома ми в Хъдърсфийлд, на заден план се вижда радиоапарат „Сони“. От подобни прищевки на съдбата се трупат състояния.

— Джон Кенет Галбрейт 3 3 Канадско-американски икономист (1908 — 2006). — Б.пр. — обади се Себастиан.

Намесата му бе посрещната с ръкопляскане от един-двама, които при нормални обстоятелства не биха и помислили да прекъснат председателя. В резултат Себастиан се изчерви — нещо много рядко за него.