Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

Себастиан Клифтън бе въплъщение на всичко, което Седрик не одобряваше. Надут южняк, който не показваше никакво уважение, недисциплиниран, с мнение за всичко — и което бе най-лошото, като че ли смяташе, че светът му е длъжен, защото живее в него. Седрик незабавно попита старшата сестра дали не може да бъде преместен в друго отделение. Мис Пъдикомби отказа, но посочи, че има три свободни стаи. Седрик си остана в общото помещение — не обичаше да харчи пари на вятъра.

През последвалите седмици затвор Седрик не можеше да каже със сигурност кой от двамата оказа по-голямо влияние върху другия. Отначало безкрайните въпроси на момчето за банковото дело му лазеха по нервите, докато накрая не се предаде и с неохота му стана нещо като наставник. Когато старшата сестра го попита, Седрик беше принуден да признае, че момчето не само е изключително умно, но и че никога не ти се налага да му казваш нещо по два пъти.

— Не се ли радвате, че не ви преместих? — подразни го тя.

— Е, чак да се радвам… — отвърна Седрик.

Ролята му на наставник на Себастиан вървеше с два бонуса. Седрик много си падаше по ежеседмичните посещения на майката и сестрата на момчето — две страхотни дами, които си имаха свои собствени проблеми. Не му отне много време да се досети, че Джесика не би могла да е дъщеря на мисис Клифтън, и когато Себастиан в крайна сметка му разказа цялата история, Седрик отбеляза само, че е време някой да й каже истината.

Стана ясно също, че мисис Клифтън е изправена пред някаква криза в семейния си бизнес. Всеки път, когато идваше на свиждане на сина си, Седрик се обръщаше на другата страна и се преструваше на заспал, докато слушаше всяка разменена между двамата дума — с благословията на Себастиан.

Джесика често заобикаляше леглото му, за да може да скицира новия си модел, което означаваше, че Седрик трябваше да лежи със затворени очи.

Понякога на свиждане идваха и бащата на Себастиан Хари Клифтън, вуйчо му Джайлс и леля му Грейс. Посещенията им помогнаха на Седрик да добави нови парчета в пъстроцветния пъзел, който бавно започваше да придобива форма. Не беше трудно да се досети какво целят Мартинес и Фишър, макар да не бе сигурен за мотивите им, отчасти защото дори Себастиан като че ли не знаеше отговора на този въпрос. Когато обаче се стигна до гласуването дали да започнат строителството на „Бъкингам“, Седрик смяташе, че инстинктът на мисис Клифтън, или онова, което наричат женска интуиция, може като едното нищо да се окаже верен. Затова провери правилника на компанията и каза на Себастиан, че тъй като притежава 22% от акциите, майка му има право на трима представители в борда, което би трябвало да е повече от достатъчно, за да спре предложението. Мисис Клифтън не се вслуша в съвета му и изгуби с един глас.

На следващия ден Седрик купи десет акции на „Барингтън Шипинг“, за да могат да следят редовните заседания на борда. Достатъчни му бяха само няколко седмици да разбере, че Фишър се е прицелил в председателското място. Ако Рос Бюканан и мисис Клифтън имаха някаква обща слабост, тя бе наивната им вяра, че всеки ще спазва собствените си морални стандарти. Жалко, че майор Фишър нямаше стандарти, а дон Педро Мартинес — морал.

Седрик редовно преглеждаше „Файненшъл Таймс“ и „Економист“ в търсене на информация защо цената на акциите на „Барингтън“ е в режим на свободно падане. Ако пръст в това наистина имаше ИРА, както се намекваше в „Дейли Експрес“, то връзката би трябвало да е Мартинес. Седрик обаче не можеше да разбере защо Фишър е така склонен да участва в играта. Толкова много ли се нуждаеше от парите? Така че състави списък от въпроси, които Себастиан да задава на майка си при седмичните свиждания, и скоро стана толкова запознат с начина на работа на „Барингтън Шипинг“, колкото и всеки член на борда на компанията.

Когато се възстанови напълно и бе достатъчно здрав, за да го изпишат от болницата и да се върне на работа, Седрик бе взел две решения. Банката щеше да купи 7,5% от „Барингтън Шипинг“, минималното количество акции, което му позволяваше да участва в заседанията на борда и да решава кой ще бъде следващият председател. Когато на следващия ден се обади на брокера си, с изненада откри колко много други хора също купуват акции на „Барингтън“, явно със същата цел. Така в крайна сметка му се наложи да плати малко повече, отколкото беше очаквал, и въпреки че това бе противно на обичайната му практика, трябваше да се съгласи с Берил, че начинанието определено му доставя удоволствие.