Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

Първоначално Мартинес бе предложил Диего и Луис да го представляват в борда, но Алекс го бе убедил, че ако има нещо, което би уплашило директорите повече от мисълта за жена председател, това е мисълта, че някакъв чужденец купува компанията.

Реши, че просто ще каже на дон Педро, че Ема е спечелила гласуването, и ще пропусне факта, че собствената му жена не го е подкрепила. Не смееше и да си помисли какво ще стане, ако дон Педро случайно прочете протоколите.

Сюзан Фишър паркира пред Аркадия Меншънс, отключи входната врата, взе асансьора до третия етаж и влезе в апартамента. Отиде бързо в спалнята, клекна и извади изпод леглото два куфара. Извади от гардеробите шест рокли, два костюма, няколко поли и бална рокля, за която се зачуди дали ще облече отново някога. След това започна да отваря чекмеджетата едно по едно и да вади чорапи, бельо, блузи и пуловери, които почти напълниха първия куфар.

Когато се изправи, погледът й се спря върху акварела на Лейк Дистрикт, за който Алекс бе платил доста пари по време на медения им месец. Със задоволство откри, че се побира точно на дъното на втория куфар. Отиде в банята и взе цялата си козметика, халата си и няколко кърпи: напъха ги във всяко свободно място, останало в куфара.

В кухнята нямаше много неща, които да иска, освен сервиза „Уеджууд“, сватбен подарък от майката на Алекс. Уви внимателно всяка част в страници от „Дейли Телеграф“ и ги постави в две пазарски торби, които намери под мивката.

Остави обикновения зелен сервиз за чай, който никога не й бе харесвал особено, а и защото не беше останало място за него.

— Помощ — каза на глас, когато осъзна, че има още безброй неща, които иска да вземе, а куфарите вече бяха пълни.

Върна се в спалнята, качи се на един стол и свали стария училищен куфар на Алекс от гардероба. Замъкна го в коридора и го отвори.

На камината в кабинета имаше часовник на стойка, който според Алекс бил семейна ценност, както и три снимки в сребърни рамки. Тя махна снимките, скъса ги и прибра само рамките. С удоволствие щеше да вземе и телевизора, но той бе прекалено голям, пък и майка й не би одобрила.

След като секретарят на компанията закри заседанието, Алекс не отиде да обядва с колегите си, а бързо излезе от залата, без да говори с никого. Питър Мейнард го следваше по петите. Алекс бе получил от дон Педро два плика, във всеки от които имаше по хиляда паунда. Жена му със сигурност нямаше да получи петстотинте, които й бе обещал. Щом се озоваха в асансьора, Алекс извади единия плик от джоба си.

— Поне вие изпълнихте своята част от уговорката — каза той и подаде плика на Питър.

— Благодаря — отвърна Мейнард и прибра парите. — Но какво й стана на Сюзан? — добави той, докато вратата на асансьора се отваряше на партера.

Алекс не отговори.

Когато излязоха от сградата, Алекс не се изненада, че колата му не е на обичайното си място, но се озадачи, като видя, че там е паркиран друг автомобил.

Млад мъж с куфарче стоеше до предната врата на автомобила и щом забеляза Алекс, тръгна към него.

Накрая, изтощена от усилията, Сюзан влезе в кабинета на Алекс. Не очакваше да намери нещо, което си струва да добави към плячката си — имаше само още две рамки за снимки, сребърна и кожена, както и сребърно ножче за разрязване на писма, което му бе подарила за Коледа. Но тъй като ножчето бе всъщност само посребрено, тя реши да му го остави.

Времето изтичаше и Алекс скоро щеше да се върне. Но тъкмо когато се канеше да излезе, Сюзан забеляза дебел плик, върху който бе написано името й. Отвори го и не повярва на очите си. Вътре бяха петстотинте паунда, които Алекс й бе обещал, ако отиде на заседанието на борда и гласува за него. Тя бе изпълнила своята част от уговорката, или поне половината от нея, така че прибра парите в чантата си и се усмихна за първи път от началото на деня.

Затвори вратата на кабинета и бързо обиколи апартамента още веднъж. Беше забравила нещо, но какво? Да, разбира се. Втурна се в спалнята, отвори по-малкия шкаф и се усмихна отново, когато видя редиците обувки, останали от дните й като модел. Прибра ги всичките. Преди да затвори шкафа, погледът й спря върху спретнатата редица черни обувки и кожени алпинки, излъскани така, сякаш бяха готови за парад. Знаеше, че те са гордостта и радостта на Алекс. Всички бяха ръчно изработени от „Лоб“ от Сейнт Джеймс и, както той все й повтаряше, можели да издържат цял живот.

Сюзан взе лявата обувка от всеки чифт и я пусна в стария сандък на Алекс. Взе също по един десен пантоф и десен ботуш, след което затвори куфара и го закопча.