Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

Накрая измъкна трите куфара и двете торби на площадката и затвори вратата на дома, в който никога нямаше да се върне.

— Майор Алекс Фишър?

— Да?

Младият мъж му подаде дълъг бежов плик.

— Поръчаха ми да ви предам това, сър. — И без да каже нито дума повече, се обърна, качи се в колата си и потегли. Цялата среща бе приключила за по-малко от минута.

Озадаченият Алекс нервно отвори плика и извади документ от няколко страници. Когато видя думите на първата страница: „Молба за развод: мисис Сюзан Фишър с/у майор Алекс Фишър“, коленете му се подкосиха и той се вкопчи в ръката на Мейнард, за да не падне.

— Какво става, стари друже?

Във влака обратно за Лондон Седрик Хардкасъл отново си помисли как бе станало така, че се оказа на заседанието на борда на корабна компания в Бристол.

Всичко бе започнало, когато си счупи крака.

Почти четирийсет и пет години Седрик беше водил живот, който дори местният викарий би описал като безупречен. През това време си бе изградил репутация на честен, почтен и благоразумен човек.

След като завърши гимназията на Хъдърсфийлд на петнайсет, Седрик постъпи на работа при баща си във „Фартингс Банк“, на ъгъла на главната улица, където човек не можеше да си отвори сметка, ако не е роден и израсъл в Йоркшър. На всеки служител още от първия ден на работното място набиваха в главата философията на банката: „Погрижи се за пенитата и паундовете ще се погрижат сами за себе си“.

На трийсет и четири Седрик стана най-младият директор на клон в историята на банката и баща му, който си остана чиновник на гише, се пенсионира точно навреме, за да не му се налага да се обръща към сина си със „сър“.

Седрик беше поканен да влезе в борда на „Фартингс“ няколко седмици преди четирийсетия си рожден ден и всички сметнаха, че не след дълго банката на графството ще му стане тясна и той ще продължи към лондонското Сити. Не и Седрик обаче. В края на краищата той бе на първо място и най-вече човек от Йоркшър. Беше се оженил за Берил, момиче от Батли, и синът им Арнолд беше заченат по време на почивка в Скарбъро и роден в Кийли. Ако искаш синът ти да постъпи на работа в банката, задължително условие бе той да е роден в графството.

Когато Бърт Ентуисъл, председателят на борда на „Фартингс“, умря от инфаркт на шестдесет и три, не беше нужно да се гласува, за да се реши кой ще заеме мястото му.

След войната „Фартингс“ стана една от онези банки, които често се описваха на финансовите страници на националните вестници като „узрели за купуване“. Седрик обаче имаше други планове и въпреки няколкото предложения от големи институции, които бяха отхвърлени без никакви дискусии, се зае да развива банката и да открива нови клонове, така че в рамките на няколко години именно „Фартингс“ беше сред поглъщащите. Три десетилетия наред Седрик беше влагал всички свободни пари от бонуси и дивиденти в акции на банката, така че на шестдесетия си рожден ден беше не само председател на борда, но и мажоритарен акционер с 51% от акциите на „Фартингс“.

На шестдесет, когато повечето мъже започват да мислят за оттегляне, Седрик бе начело на единайсет клона в Йоркшър, имаше присъствие в лондонското Сити и определено не търсеше кой да го замести на председателското място.

Ако имаше някакво разочарование в живота си, то бе синът му Арнолд. Момчето се бе представило добре в гимназията на Лийдс, но след това се разбунтува и отиде в Оксфорд, вместо да се възползва от стипендията, предложена му от университета в Лийдс. По-лошото бе, че не искаше да постъпва при баща си във „Фартингс“, а предпочиташе да се обучава като адвокат, при това в Лондон. Така Седрик нямаше на кого да остави банката.

За първи път в живота си се замисли върху предложението за поглъщане от „Мидланд“. Предлагаха му сума, която щеше да му позволи да прекара остатъка от живота си в игра на голф в Коста дел Сол, да се разхожда по пантофи, да пие „Хорликс“ и да си ляга в удобното легло към десет. Но явно никой освен Берил не разбираше, че за Седрик Хардкасъл банката не бе само негова работа, но и хоби, и докато притежаваше повече от половината акции на „Фартингс“, голфът, пантофите и питиетата можеха да изчакат още няколко години. Така че той каза на жена си, че предпочита да опъне петалата зад бюрото си, отколкото на голф площадката.

И наистина се оказа, че едва не опъна петалата една вечер, докато пътуваше обратно към Йоркшър. Но дори той не беше предполагал колко много ще се промени животът му, когато попадна в автомобилна катастрофа на А1 една късна петъчна вечер. Беше уморен след серия продължителни заседания в централния офис на банката в Сити и би трябвало да остане в апартамента си в Лондон за през нощта, но винаги предпочиташе да кара до Хъдърсфийлд и да прекарва уикенда с Берил. Беше заспал на волана и следващото, което си спомняше, бе как се буди в болница с гипсирани крака — единственото общо, което имаше с младежа в съседното легло.