Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— Ще започна с изпълнителните директори, след което ще продължа с останалите членове на борда — каза Уебстър. — Мистър Бюканан?

— Няма да подкрепя нито единия, нито другия кандидат — каза Бюканан. — Ако обаче резултатът се окаже равен, ще се възползвам от прерогативите си на председател и ще дам гласа си за човека, който според мен следва да заеме мястото начело на борда.

В продължение на няколко безсънни нощи Рос се бе борил с въпроса кой да го наследи и накрая се бе спрял на Ема. Но силната реч на Фишър и не така убедителният отговор на Ема го бяха накарали да размисли. Все още не му даваше сърце да гласува за Фишър, така че бе решил да се въздържи и да остави колегите си да вземат решението. Въпреки това, ако резултатът се окажеше равен, щеше с неохота да подкрепи Фишър.

Ема не можа да скрие изненадата и разочарованието си от решението на Рос да не гласува. Фишър се усмихна и зачеркна името на председателя, което досега бе в колоната на Клифтън.

— Мистър Диксън?

— Мисис Клифтън — без колебание отвърна главният изпълнителен директор.

— Мистър Карик?

— Майор Фишър — каза финансовият директор.

— Мистър Анскот?

— Майор Фишър. — Ема остана разочарована, но не и изненадана, тъй като това означаваше, че Нолс също ще гласува против нея.

— Сър Джайлс Барингтън?

— Мисис Клифтън.

— Доктор Грейс Барингтън?

— Мисис Клифтън.

— Мисис Ема Клифтън?

— Няма да гласувам и ще се въздържа, председателю — каза Ема.

Фишър кимна одобрително.

— Мистър Добс?

— Мисис Клифтън.

— Лейди Вирджиния Фенуик?

— Майор Фишър.

— Майор Фишър?

— Ще гласувам за себе си, тъй като имам това право — каза Фишър и се усмихна през масата на Ема.

Себастиан хиляди пъти бе умолявал майка си да не се въздържа, тъй като беше сигурен, че няма абсолютно никакъв шанс Фишър да постъпи като джентълмен.

— Мисис Фишър?

Сюзан погледна председателя, поколеба се за момент и нервно прошепна:

— Мисис Клифтън.

Алекс обърна глава и зяпна изумено жена си. Този път обаче Сюзан не наведе глава. Вместо това погледна Ема и се усмихна. Ема, която бе не по-малко изненадана, сложи чавка до името й.

— Мистър Нолс?

— Майор Фишър — каза той без колебание.

— Мистър Мейнард?

— Майор Фишър.

Ема преброи чавките и кръстчетата в бележника си. Фишър водеше с шест на пет.

— Адмирал Съмърс? — каза секретарят на компанията.

Последва мълчание, което се стори на Ема цяла вечност, но продължи всъщност само няколко секунди.

— Мисис Клифтън — каза накрая той.

Ема ахна. Старецът се наведе към нея и прошепна:

— Никога не съм бил сигурен във Фишър и когато той гласува за себе си, разбрах, че съм бил прав от самото начало.

Ема не знаеше дали да се разсмее, или да го целуне, но секретарят на компанията прекъсна мислите й.

— Мистър Хардкасъл? — Отново всички насочиха вниманието си към единствения човек, за когото не знаеха нищо. — Ще бъдете ли така добър да ни запознаете с решението си?

Фишър се намръщи. Разполагаше с шест гласа. Ако Сюзан бе гласувала за него, гласът на Хардкасъл нямаше да е от значение, но въпреки това той бе уверен, че човекът от Йоркшър ще го подкрепи.

Седрик Хардкасъл извади носна кърпа от горния джоб на сакото си, свали очилата си и започна да ги бърше.

— Ще се въздържа и ще оставя на председателя, който познава и двамата кандидати много по-добре от мен, да реши кой е по-подходящият за негов заместник.

Докато новоизбраният председател заемаше мястото си начело на масата, Сюзан Фишър избута стола си назад и тихо се измъкна от заседателната зала.

Дотук всичко бе минало добре. Сюзан обаче знаеше, че следващият час ще е жизненоважен, ако искаше да довърши плана си. Алекс не я бе удостоил дори с дума, когато сутринта му предложи да го закара на заседанието, за да може да се съсредоточи върху речта си. Не му беше казала обаче, че няма да го кара и на връщане.

От известно време Сюзан бе приела мисълта, че бракът им е преструвка, и вече дори не си спомняше кога за последен път се бяха любили. Често се питаше защо изобщо се бе съгласила да се омъжи за този човек. Непрекъснатото напомняне на майка й, че ако не внимава, ще си остане на лавицата, не беше помогнало. Въпреки това сега тя смяташе да разчисти всичко по лавиците.

Алекс Фишър не можеше да се съсредоточи върху встъпителната реч на Ема и още се опитваше да измисли как ще обясни на дон Педро, че жена му е гласувала против него.