Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— В такъв случай до следващия четвъртък ще трябва да имаме още един директор.

Двамата се умълчаха за известно време. Накрая Мартинес каза:

— Можете ли да се сетите за някой, който има малко свободни пари, дава си сметка колко евтини са акциите в момента и при никакви обстоятелства не би искал мисис Клифтън да е следващият председател на „Барингтън“?

— Да — без никакво колебание отвърна Фишър. — Познавам едно лице, което ненавижда Ема Клифтън повече и от мен. И което неотдавна получи голяма сума покрай развода си.

— Добро утро — каза Рос Бюканан. — И добре дошли на това извънредно заседание. В дневния ред има само една точка: избор на нов председател на „Барингтън Шипинг“. Искам да открия заседанието, като кажа, че за мен бе чест да служа като председател през последните пет години и че съжалявам, че трябва да се оттегля от поста. Но поради причини, които не е нужно да изтъквам отново, смятам, че е дошло време да освободя мястото, за да може да го заеме някой друг.

— Първото ми задължение — продължи той — е да представя акционерите, които се присъединиха към нас днес и които имат право на глас на извънредните общи заседания според устава на компанията. Един-двама от седящите около тази маса са познати на борда, докато други може би не са. От дясната ми страна е мистър Дейвид Диксън, главният изпълнителен директор, а отляво е мистър Филип Уебстър, секретарят на компанията. От лявата му страна е финансовият ни директор мистър Майкъл Карик. До него е контраадмирал Съмърс, а след него са мисис Клифтън, мистър Анскот, мистър Нолс, майор Фишър и мистър Добс, всичките редовни членове на борда. Днес към тях се включват представители на индивиди или компании, притежаващи голям дял от акциите на „Барингтън“. Това са мистър Питър Мейнард и мисис Алекс Фишър. И двамата са номинирани от майор Фишър, който сега представлява двайсет и два и половина процента от компанията.

Мейнард грейна, а Сюзан Фишър наведе глава и се изчерви, когато всички се обърнаха към нея.

— Семейство Барингтън и техните двайсет и два процента са представени от сър Джайлс Барингтън, депутат, и сестра му, доктор Грейс Барингтън. Другите двама, които отговарят на законните изисквания да гласуват, са лейди Вирджиния Фенуик — Вирджиния потупа Фишър по гърба, ясно показвайки на всички кого ще подкрепи, — а също и… — председателят погледна бележките си — мистър Седрик Хардкасъл, представляващ „Фартингс Банк“, която в момента държи седем и половина процента от акциите на компанията.

Всички се обърнаха да погледнат единствения човек, с когото не се бяха срещали до този момент. Той беше облечен в костюм с жилетка, бяла риза и доста износена синя копринена вратовръзка. Бе дребен и почти напълно плешив, ако не се броеше рехавият полукръг сива коса, която едва достигаше ушите му. Тъй като носеше очила с дебела рогова рамка, бе почти невъзможно да се определи възрастта му. Петдесет? Шестдесет? Може би дори седемдесет? Мистър Хардкасъл свали очилата и се видяха две стоманеносиви очи. Ема бе сигурна, че го е виждала и преди, но не можеше да си спомни къде.

— Добро утро, господин председател — каза той и тези четири думи бяха достатъчни да покажат от коя страна е.

— Да продължим по същество — каза Бюканан. — До шест вечерта вчера, когато бе крайният срок, за председателското място са издигнати две кандидатури — на мисис Ема Клифтън, предложена от сър Джайлс Барингтън и подкрепена от доктор Грейс Барингтън, и на майор Алекс Фишър, предложен от мистър Анскот и подкрепен от мистър Нолс. Сега двамата кандидати ще изнесат пред борда вижданията си за бъдещето на компанията. Най-напред давам думата на майор Фишър.

— Смятам, че ще е по-учтиво дамата да говори първа — каза Фишър и се усмихна топло на Ема.

— Много мило от ваша страна, майоре — отвърна Ема, — но предпочитам да се подчиня на решението на председателя и да ви оставя вие да говорите пръв.

Фишър като че ли се смути, но бързо се окопити. Събра бележките си, стана, огледа събралите се около масата и заговори:

— Господин председател, членове на борда. За мен е огромна чест, че изобщо сте помислили да издигнете кандидатурата ми за председател на „Барингтън Шипинг“. Аз съм роден и израсъл в Бристол и през целия си живот съм знаел за историята, традициите и репутацията на тази велика компания, станала част от богатото морско наследство на Бристол. Сър Джошуа Барингтън е легендарна фигура, а сър Уолтър, когото имах честта да познавам — Ема се изненада, освен ако под „познаване“ Фишър нямаше предвид, че го е виждал на някаква училищна реч преди трийсетина години, — беше човекът, който направи компанията публична и изгради репутацията й на една от водещите корабни институции не само в тази страна, но и в цял свят. Уви, това вече не е така, отчасти поради сина на сър Уолтър, сър Хюго, който просто не беше годен за тази работа. И макар че сегашният ни председател направи много за възстановяването на доброто име на фирмата, последните събития, не по негова вина, доведоха до загуба на увереност у някои от акционерите ни. — Фишър отново огледа лицата около масата. — Днес, колеги, трябва да решите кой е най-способен да се справи с тази криза на доверие. Предвид обстоятелствата смятам, че трябва да спомена препоръките си, когато стане дума за водене на битки. Служих на страната като млад лейтенант в Тобрук, битка, описана от Монтгомъри като една от най-кървавите в историята. Имах късмет да остана жив и бях награден за заслугите си на бойното поле.