Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— Хубаво е да се знае, че имаме поне един образован човек в залата — каза председателят. — И тъй, да се захващаме за работа. Ако някой иска да обсъди този въпрос насаме с мен, не е нужно да се обажда предварително, просто да дойде в кабинета ми.

Когато Седрик се върна в кабинета си, Себастиан бързо го последва и незабавно се извини за необмисленото си обаждане.

— Не е нужно, Себ. Всъщност ти помогна за разведряването на атмосферата и в същото време се издигна в очите на старшите служители. Да се надяваме, че това ще окуражи някои от тях да застанат на моя страна. Но сега да се захващаме с по-важните въпроси. Имам работа за теб.

— Най-сетне — каза Себастиан, на когото му беше дошло до гуша да придружава важните клиенти нагоре-надолу с асансьора и да затварят вратата в лицето му веднага щом стигнат до кабинета на председателя.

— Колко езика знаеш?

— Пет, ако броим английския. Ивритът ми обаче малко куца.

— Имаш месец и половина да научиш японски сносно.

— Кой ще решава дали е сносно?

— Председателят на борда на „Сони Интернешънъл“.

— Е, значи няма страшно.

— Джесика каза, че когато сте били на почивка в семейната ви вила в Тоскана, за три седмици си проговорил италиански.

— Да говориш един език не е същото като да го знаеш — отвърна Себастиан. — Пък и сестра ми има склонност да преувеличава — добави той, загледан в една скица на Седрик в болничното легло, озаглавена „Портрет на умиращ“.

— Не се сещам за друг кандидат — каза Седрик и му подаде един проспект. — В момента Лондонският университет предлага три курса по японски — за начинаещи, за напреднали и за много напреднали. Значи ще можеш да прекараш по две седмици във всеки.

Седрик бе така добър поне да се усмихне.

Телефонът на бюрото зазвъня. Седрик вдигна, слуша няколко секунди и каза:

— Джейкъб, радвам се, че отговаряш на обаждането ми. Исках да поговоря с теб за боливийския минен проект, защото зная, че си главният финансист…

Себастиан тихо излезе от кабинета.

— Протоколът е ключът за разбирането на японската психика — каза професор Марш, докато гледаше наредените една над друга редици изпълнени с очакване лица. — Той е точно толкова важен, колкото и овладяването на езика.

Себастиан бързо беше открил, че лекциите за начинаещи, напреднали и много напреднали се провеждат в различни часове от деня, което му позволяваше да присъства на петнайсет часа за една седмица. Това, наред с часовете, които трябваше да посвети на безброй книги и магнетофонни записи, означаваше, че почти не му остава време да се храни и спи.

Професор Марш вече беше свикнал да вижда един и същи младеж да седи на първия ред на лекциите му и яростно да си води бележки.

— Да започнем с поклона — каза професорът. — Важно е да се разбере, че поклонът в японските кръгове разкрива много повече, отколкото ръкостискането за британците. Няма различни видове ръкостискане, освен силно и слабо и в резултат на това ръкуването не разкрива общественото положение на двамата. Японците обаче си имат цял код, свързан с поклоните. Императорът, като стоящ най-високо в йерархията, е единственият, който не се покланя на никого. Ако се срещате с равен, и двамата кимате. — Професорът кимна премерено. — Но ако председателят на борда на компания има среща с изпълнителния директор, председателят кима едва-едва, докато директорът се покланя ето така, от кръста. Ако някой работник се срещне с председателя, трябва да се поклони много ниско, така че погледите им да не се срещат, като председателят може дори да не му отговори, а само да мине покрай него.

— Значи — каза Себастиан, след като се върна в банката следобед, — ако бях японец, а вие сте председател на борда, трябваше да се поклоня много ниско, за да покажа къде ми е мястото.

— Изобщо не бих се надявал — каза Седрик.

— А вие — продължи Себастиан, без да обръща внимание на коментара му, — щяхте или да кимнете, или просто да минете покрай мен. Така че когато се срещнете за първи път с мистър Морита, тъй като срещата се провежда във вашата страна, трябва да го оставите той да кимне пръв, да отвърнете на поздрава му и след това да размените визитни картички. Ако искате наистина да го впечатлите, визитката ви трябва да е на английски от едната страна и на японски от другата. Когато мистър Морита представи изпълнителния си директор, той ще се поклони ниско, а вие трябва само да кимнете отново. А когато представи третия човек от групата си, той ще се поклони още по-ниско, а вие пак само ще кимнете.