Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

Отне му известно време да намери такси и когато най-сетне спря едно, можеше само да се надява, че тя не живее прекалено далеч, защото му бяха останали само дребни. Забеляза я да стои зад стъклената врата и й махна.

— Накъде, началник?

— Не съм сигурен. Не зная къде живее дамата — каза Себастиан и намигна на шофьора.

Обърна се, видя, че Ейми тича към таксито, и бързо отвори задната врата. Вече беше съвсем подгизнал. Тя седна и Себастиан тъкмо се канеше да се настани до нея, когато чу зад себе си глас.

— Благодаря, Клифтън. Много мило, че намерихте такси за жена ми в това ужасно време. До утре — добави професорът, докато се качваше и затваряше вратата.

— Добро утро, мистър Морита. За мен е удоволствие да се запознаем — каза Седрик и кимна елегантно.

— За мен също е удоволствие, мистър Хардкасъл — отговори той и отвърна на поздрава. — Мога ли да ви представя изпълнителния ми директор мистър Уеяма? — Пристъпи напред и се поклони с уважение.

Седрик кимна отново.

— И личния си секретар мистър Оно. — Секретарят се поклони още по-ниско, а Седрик отново само кимна отсечено.

— Заповядайте, седнете, мистър Морита — каза Седрик и изчака госта си да седне, преди да заеме мястото си зад бюрото. — Надявам се, че полетът ви е минал приятно?

— Да, благодаря. Успях да дремна няколко часа между Хонконг и Лондон и бе много любезно от ваша страна да пратите кола и личния ви асистент на летището.

— За мен е удоволствие. Как е хотелът ви?

— Чудесен е, благодаря. И е удобно близо до Сити.

— Радвам се да го чуя. Е, ще се заемаме ли за работа?

— Не, не, не! — възкликна Себастиан. — Никой японски джентълмен няма и да помисли да говори за работа, преди да му е предложен чай. В Токио чайната церемония ще се изпълни от гейша и може да продължи половин час или повече, в зависимост от положението ви. Разбира се, той може да отклони предложението, но въпреки това ще очаква да го направите.

— Забравих — каза Седрик. — Глупава грешка, която не бива да допускам. Слава богу, че ще си тук да ме избавиш.

— Няма да мога да го направя — каза Себастиан. — Ще съм в дъното на стаята с мистър Оно. Двамата ще записваме разговора ви и няма дори да помислим да прекъсваме господарите си.

— И кога имам право да заговоря с него за работа?

— Едва след като мистър Морита отпие първата глътка от втората си чаша чай.

— А по време на празните приказки трябва ли да споменавам жена си и семейството си?

— Не, освен ако той пръв не повдигне темата. Той е женен за Йошико от единайсет години и тя понякога го съпровожда в пътуванията зад граница.

— Имат ли деца?

— Три. Двама сина, Хидео на шест и Масао на четири, както и дъщеря Наоко, която е само на две.

— Позволено ли ми е да му кажа, че синът ми е адвокат и неотдавна стана кралски съветник?

— Само ако той пръв заговори за децата си, което е много малко вероятно.

— Разбирам — каза Седрик. — Или поне ми се струва, че разбирам. Мислиш ли, че шефовете на другите банки ще си хвърлят толкова труд?

— По-добре е да го направят, ако искат договора така силно, колкото вие.

— Много съм ти благодарен, Себ. Как върви японският?

— Вървеше добре, докато не се показах като пълен глупак и се опитах да сваля жената на професора.

Седрик не престана да се смее, докато Себастиан му разказваше историята от предишната вечер.

— Мокър, казваш?

— До кости. Не знам какво ми има по женската част, защото май не съм така привлекателен като другите момчета в банката.

— Ще ти кажа за другите момчета — отвърна Седрик. — Вкарат ли две пинти, започват да вярват, че могат да дадат уроци и на Джеймс Бонд. Бъди сигурен, че при повечето всичко е само приказки.

— А вие имахте ли същия проблем на моята възраст?

— Определено не — отвърна Седрик. — Но пък се запознах с Берил, когато бях на шест, и оттогава не съм поглеждал друга жена.

— На шест? — повтори Себастиан. — Вие сте по-зле и от майка ми. Тя хлътнала по баща ми на десет и след това горкият нямал никакъв шанс.

— Аз също — призна Седрик. — Разбираш ли, Берил следеше за млякото в началното училище на Хъдърсфийлд и ако исках допълнително… Много обичаше да командва. И продължава всъщност. Но не съм пожелавал никоя друга.

— И никога не сте поглеждали друга жена?

— Поглеждал съм, разбира се, но само дотам. Попаднеш ли на злато, защо ти е да търсиш месинг?

Себастиан се усмихна.

— И как ще разбера, че съм попаднал на злато?