Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— Какво пише? — поинтересува се Хари.

— „Благодаря за паметния ден в Бристол. Надявам се вторият ми дом да има успешно първо плаване.“

— Дърта професионалистка — каза Хари.

— Много вежливо от нейна страна — рече Ема. — Не ми се вярва цветята да издържат много след Ню Йорк, Брейтуейт, но бих искала да задържа вазата. Един вид спомен.

— Мога да сменя лилиите, докато сме в Ню Йорк, госпожо председател.

— Много вежливо от ваша страна, Брейтуейт. Благодаря.

— Ема ми каза, че искаш да си следващият председател на борда — каза Джайлс, докато сядаше на бара.

— Кой борд е имала предвид? — попита Себастиан.

— Реших, че на „Барингтън“.

— Не, в резервоара на майка ми има още няколко галона. Но ако ми предложи, може и да помисля дали да не вляза в борда.

— Много мило от твоя страна — каза Джайлс, докато барманът поставяше пред него уиски със сода.

— Не, повече се интересувам от „Фартингс“.

— Не мислиш ли, че на двайсет и четири си малко млад за председател на борда на банка?

— Може и да си прав, поради което се опитвам да убедя мистър Хардкасъл да не се пенсионира, преди да е навършил седемдесет.

— Но тогава ще си само на двайсет и девет.

— Иначе казано, четири години по-голям от теб, когато за първи път си влязъл в Парламента.

— Така е, но станах министър чак на четирийсет и четири.

— Само защото членуваш в погрешната партия.

Джайлс се разсмя.

— Няма да се учудя, ако един ден те заваря в Камарата на общините, Себ.

— Ако го направя, вуйчо Джайлс, ще ме гледаш през трибуната, защото ще седя на отсрещните банки. Пък и възнамерявам да натрупам състояние, преди да си помисля дали да се покатеря точно на този мазен стълб.

— А кое е това прелестно създание? — попита Джайлс и слезе от високия си стол, когато Сам се присъедини към тях.

— Приятелката ми Сам — каза Себастиан, без да може да скрие гордостта си.

— Можела си да направиш и по-добър избор — усмихна й се Джайлс.

— Знам, но едно бедно имигрантско момиче не бива да е твърде придирчиво — отвърна Сам.

— Ти си американка — каза Джайлс.

— Да. Мисля, че познавате баща ми, Патрик Съливан.

— Наистина познавам Пат и много го уважавам. Винаги съм смятал, че за него Лондон е само първото стъпало на една блестяща кариера.

— Абсолютно същото мисля и аз за Себастиан — каза Сам и хвана ръката му.

Джайлс се разсмя.

Ема и Хари влязоха в грил ресторанта и Ема попита:

— Каква е шегата?

— Сам току-що постави сина ти на мястото му. „Бих се оженил за тази хитруша само заради измислицата й“ 9 9 Шекспир, „Дванайсета нощ“. Превод В. Петров. — Б.пр. — каза Джайлс и се поклони на Сам.

— О, не мисля, че Себастиан прилича на сър Тоби Хлъц. Всъщност той прилича на Себастиан.

— „И аз!“ — каза Ема.

— Не — намеси се Хари. — „И не ми трябва друга зестра, освен още една шега като тази.“

— Съвсем се обърках — каза Себастиан.

— Както казах, Сам, можела си да направиш и по-добър избор. Но съм сигурен, че по-късно ще обясниш на Себ. Между другото, Ема, роклята ти е убиец — каза Джайлс. — Червеното ти отива.

— Благодаря, Джайлс. Утре ще облека синя, така че ще ти се наложи да измислиш нещо друго.

— Да ви поръчам питие, госпожо председател? — шеговито предложи Хари, който жадуваше за джин с тоник.

— Не, скъпи, благодаря. Умирам от глад, така че е по-добре да седнем.

Джайлс намигна на Хари.

— Още като бяхме на дванайсет те предупредих да избягваш жените, но ти реши да не ме послушаш.

Докато вървяха към масата в средата на помещението, Ема спря да побъбри с Рос и Джийн Бюканан.

— Виждам, че си върнахте жената, Рос, но какво стана с колата ви?

— Когато се върнах в Единбург — отвърна Рос, — тя бе заключена на полицейския паркинг. Платих цяло състояние да си я прибера.

— Не толкова, колкото за тези — каза Джийн и докосна огърлицата си от перли.

— Подарък, за да ме откачи от въдицата — обясни Рос.

— А в същото време спасихте от въдицата компанията — рече Ема. — За което ще ви бъдем вечно благодарни.

— Не благодарете на мен — каза Рос. — А на Седрик.

— Иска ми се да можеше да дойде на това плаване — каза Ема.

— Момче ли искахте, или момиче? — попита Сам, докато оберкелнерът дърпаше стола й.

— Не дадох избор на Гуинет — рече Джайлс. — Казах й, че трябва да е момче.

— Защо?

— По чисто практични причини. Едно момиче не може да наследи фамилната титла. В Англия всичко се предава по мъжка линия.