Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— Колко хора търсим? — попита Кран.

— На борда ще има най-малко трима или четирима агенти, представящи се или за пътници, или за членове на екипажа. Така че ако забележите някого, когото сте виждали на улиците в Северна Ирландия, това няма да е съвпадение. И гледайте да ми докладвате незабавно. Което ме подсеща да попитам: открихте ли имената на пътниците, заели последните две каюти на първа палуба?

— Да, сър — каза Хартли. — Мистър и мисис Аспри, каюта номер пет.

— Магазинът, в който не бих пуснал жена ми, освен ако не е с друг мъж.

— И лорд Гленартър в каюта номер три. Потърсих го в „Кой кой е“. На осемдесет и четири е и е бил женен за сестрата на лорд Харви, така че се пада дядо на мисис Клифтън.

— Защо си е сложил табела „Не безпокойте“ на вратата? — попита полковникът.

— Казал на стюарда, че е много уморен от дългото пътуване от Шотландия.

— Нима? Все пак няма да е зле да го държим под око, макар че не виждам каква полза би могла да има ИРА от осемдесет и четири годишен старец.

Вратата се отвори и те се обърнаха. Влезлият капелан се усмихна на четиримата мъже, които бяха коленичили с молитвеници в ръце.

— Мога ли да ви помогна? — попита той, докато вървеше по пътеката към тях.

— Не, отче, благодаря — отвърна полковникът. — Тъкмо си тръгваме.

— Налага ли се да обличам смокинг за вечеря? — попита Хари, след като разопакова багажа си.

— Не. За първата и последната вечер дрескодът винаги е неофициален.

— И какво означава това? Защото дрескодът май се променя с всяко поколение.

— За теб — костюм и вратовръзка.

— Някой ще вечеря ли с нас? — попита Хари, докато вадеше единствения си костюм от гардероба.

— Джайлс, Себ и Сам, така че ще сме само семейството.

— Значи Сам вече е член на семейството?

— Себ май мисли така.

— Значи е късметлия. Макар да признавам, че очаквам с нетърпение да опозная по-добре Боб Бингам. Надявам се някой път да вечеряме с него и жена му. Как се казва тя?

— Присила. Но те предупреждавам, че двамата са коренно различни.

— Какво имаш предвид?

— Няма да кажа нищо, докато не я срещнеш. После сам ще си направиш изводите.

— Звучи интригуващо, макар че предупреждението може да се смята за улика. Във всеки случай вече реших, че Боб ще запълни няколко страници в следващата ми книга.

— Като добър или като лош?

— Още не съм решил.

— Каква е темата? — попита Ема, докато отваряше гардероба.

— Уилям Уоруик и жена му на ваканция на борда на луксозен лайнер.

— И кой кого убива?

— Горкият изтормозен съпруг на председателката на корабна компания убива жена си и бяга с корабния готвач.

— Но Уилям Уоруик ще реши случая много преди да са стигнали пристанището и злият съпруг ще прекара остатъка от живота си в затвора.

— Не, няма — каза Хари, докато се мъчеше да реши коя от двете вратовръзки да сложи за вечеря. — Уоруик няма право да го арестува на борда на кораб, така че на съпруга му се разминава.

— Но ако корабът е английски, съпругът ще бъде отговорен според английските закони.

— А, точно тук е уловката. С цел избягване на данъци корабът плава под чужд флаг, в случая либерийски, така че е достатъчно съпругът да подкупи местния началник на полицията и случаят никога няма да стигне до съда.

— Чудесно — каза Ема. — Защо не се сетих за това? Би могло да реши всичките ми проблеми.

— Смяташ, че ако те убия, това ще реши всичките ти проблеми ли?

— Не, идиот такъв. Имах предвид данъците. Май ще те вкарам в борда на директорите.

— Направиш ли го, ще те убия — каза Хари и я прегърна.

— Под чужд флаг — повтори Ема. — Как ли ще реагира бордът на тази идея? — Тя извади две рокли от шкафа и ги вдигна. — Коя да бъде, червената или черната?

— Нали уж каза, че ще сме неофициални.

— Това не важи за председателя — отвърна тя.

На вратата се почука.

— Естествено, че не важи. — Хари отиде да отвори и се озова лице в лице с главния стюард.

— Добър вечер, сър. Нейно Величество кралицата майка е изпратила цветя на председателя — каза Брейтуейт, сякаш подобни неща се случваха всеки ден.

— Обзалагам се, че са лилии — каза Хари.

— Откъде знаеш? — попита Ема, докато в каютата влизаше як млад мъж с голяма ваза лилии.

— Защото са първите цветя, които й поднесъл херцогът на Йорк много преди тя да стане кралица.

— Ако обичате, сложете ги на масата в средата на каютата — каза Ема на младежа, докато вземаше прикрепената към букета картичка. Щеше да му благодари, но той вече беше излязъл.