Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

Джайлс седна в малката чакалня, където според легендата бяха седели Уелингтън и Нелсън и бяха чакали да се видят с Уилям Пит младши, без да знаят кой е другият. Изтри длани в панталоните си, макар да знаеше, че няма да се ръкува с премиера — по традиция парламентарните колеги никога не го правеха. Часовникът над камината сякаш тиктакаше по-силно от тупкането на сърцето му. Накрая вратата се отвори и сър Алън се появи и каза:

— Премиерът ще ви приеме.

Джайлс стана и тръгна, сякаш вървеше по дългия път към бесилото.

Харолд Уилсън седеше на дългата овална маса, заобиколена от двайсет и два празни стола. Веднага щом видя Джайлс, той стана от мястото си под портрета на Робърт Пийл и каза:

— Страхотен резултат на Бристолското пристанище, Джайлс, чудесна работа.

— Благодаря, господин премиер — отвърна Джайлс, спазвайки традицията вече да не се обръща към него на малко име.

— Сядайте — каза Уилсън, докато пълнеше лулата си.

Джайлс понечи да седне до него, но премиерът го спря.

— Не, не там. Това е мястото на Джордж. Може би някой ден, но не и днес. Защо не седнете ей там — каза той и посочи тапициран със зелена кожа стол от другата страна на масата. — В края на краищата министърът по европейските въпроси ще сяда там всеки четвъртък на заседанията на кабинета.

— Само си помисли колко много неща могат да се оплескат — каза Ема, без да спира да крачи нервно из спалнята.

— Защо не се съсредоточиш върху това колко неща могат да минат идеално? — предложи Хари. — Вслушай се в съвета на Грейс и се опитай да се отпуснеш и да гледаш на цялото преживяване като на ваканция.

— Жалко, че тя няма да бъде с нас на плаването.

— Грейс никога не би си взела две седмици отпуска насред семестъра.

— Джайлс обаче успява да го направи.

— Но само за една седмица — напомни й Хари. — И съчетава приятното с полезното, защото плановете му са да посети ООН в Ню Йорк, а после да иде във Вашингтон и да се срещне с американския си колега.

— Като остави Гуинет и бебето у дома.

— Мъдро решение предвид обстоятелствата. Едва ли ще е почивка и за двамата, ако малкият Уолтър им надува главите ден и нощ.

— А ти готов ли си? — попита Ема.

— Да, госпожо председател. От доста време.

Ема се разсмя и го прегърна.

— Понякога забравям да ти благодаря.

— Не ставай сантиментална. Имаш още доста работа, така че какво ще кажеш да се размърдаме?

Ема сякаш изгаряше от нетърпение да тръгне, макар това да означаваше, че ще виси на борда часове преди капитанът да даде заповед да вдигнат котва и да потеглят към Ню Йорк. Хари реши, че ще е по-зле, ако останат у дома.

— Виж го само — с гордост каза Ема, докато колата наближаваше кея и „Бъкингам“ се издигаше над тях.

— Да, наистина истерически кораб.

— Господи — промърмори Ема. — Ще го преживея ли някога това?

— Надявам се, че не — отвърна Хари.

— Толкова е вълнуващо — каза Сам, когато Себастиан излезе от А4 и продължи към пристанището. — Никога не съм се качвала на презокеански лайнер.

— При това не какъв да е — отбеляза Себастиан. — Има си закрита слънчева палуба, кино, два ресторанта и плувен басейн. Прилича повече на плаващ град.

— Изглежда шантаво да имаш басейн, щом си заобиколен от вода.

— Вода, вода, навсякъде вода.

— Това някой от неизвестните английски поети ли е? — попита Сам.

— А има ли известни американски поети?

— Ето ти един, от когото можеш да се поучиш: „Не се достигат висини с криле вълшебни в този свят, а с устрема към бъднини, докато всички други спят“.

— Кой е написал това? — попита Себастиан.

— Колко от хората ни вече са на борда? — попита лорд Гленартър, мъчейки се да остане в ролята, докато колата излизаше от Бристол и се насочваше към пристанището.

— Трима носачи и двама сервитьори, един в грил ресторанта, един във втора класа и един куриер.

— Можем ли да разчитаме, че ще си държат езика зад зъбите, ако бъдат подложени на разпит и ги натиснат сериозно?

— Двама от носачите и един от сервитьорите са подбрани специално. Куриерът ще е на борда само за няколко минути и след като достави цветята, незабавно ще офейка обратно в Белфаст.

— Лайъм, след като се регистрираме, ела в каютата ми в девет часа. Тогава повечето пътници от първа класа ще вечерят и ще имаш предостатъчно време да подготвиш оборудването.

— Проблемът не е в подготвянето — каза Лайъм. — А в качването на онзи голям сандък на борда, без да събудим подозрения.