Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— Защото твърдях, че всяка дума от разговора ни е записана в протоколите на събранието.

— Тогава да се надяваме, че е достатъчно тъпа да отнесе делото до Върховния съд.

— Определено не е тъпа — каза Бингам. — Но е достатъчно арогантна, макар да имам чувството, че докато Фишър може да дава показания, няма да рискува.

— Можем ли да продължим по същество? — обади се адмиралът. — Може и да съм мъртъв по времето, когато делото влезе в съда.

Ема се разсмя.

— Някакъв конкретен въпрос ли искате да повдигнете, адмирале?

— Колко ще продължи пътуването до Ню Йорк по график?

— Малко над четири дни, което ни прави съпоставими с конкурентите ни.

— Но „Бъкингам“ е първият, оборудван с два дизелови двигателя. Несъмнено е способен да спечели Синята лента за най-бързо пресичане на океана, нали?

— Ако атмосферните условия са идеални, а те обикновено са доста добри по това време на годината, бихме имали шанс, но е достатъчно само да се спомене „Синя лента“ и хората веднага се сещат за „Титаник“. Така че не бива дори да намекваме за подобна възможност, докато не видим Статуята на свободата на хоризонта.

— Госпожо председател, колко хора очакваме за церемонията по кръщаването?

— Началникът на полицията твърди, че ще са три до четири хиляди.

— А кой е шеф на охраната?

— Полицията е отговорна за контролирането на тълпата и за безопасността на публиката.

— А ние поемаме сметката.

— Също като на футболен мач — отбеляза Нолс.

— Да се надяваме, че не е така — рече Ема. — Ако няма повече въпроси, предлагам следващото заседание да се проведе в апартамента „Уолтър Барингтън“ на борда на „Бъкингам“ при обратното пътуване от Ню Йорк. Междувременно очаквам с нетърпение да ви видя точно в десет часа на двайсет и първи.

— Но това е повече от час преди пристигането на Нейно Величество — обади се Боб Бингам.

— Ще откриете, че на запад се будим рано, мистър Бингам. Както се казва, рано пиле рано пее.

— Ваше Величество, позволете да ви представя мисис Клифтън, председател на борда на „Барингтън Шипинг“ — каза лорд лейтенантът.

Ема направи реверанс и зачака кралицата майка да каже нещо; в инструктажа недвусмислено се посочваше, че не бива да говориш, докато не те заговорят, и не бива да задаваш въпроси.

— Сър Уолтър несъмнено би се зарадвал на ден като този, мисис Клифтън.

Ема остана поразена. Знаеше, че дядо й се е срещал само веднъж с кралицата майка, и макар често да споменаваше случая и дори да имаше снимка в кабинета си, за да напомня на всички за срещата, тя не бе предполагала, че Нейно Величество също ще я помни.

— Позволете да ви представя адмирал Съмърс — каза Ема, поемайки инициативата от лорд лейтенанта. — Той е член на борда на „Барингтън“ вече от двайсет години.

— При последната ни среща, адмирале, бяхте така добър да ме разведете из разрушителя ви „Шеврон“.

— По-скоро разрушител на Негово Кралско Величество, мадам. Аз бях само временно командващ.

— Много мило уточнение, адмирале — отвърна кралицата майка, а Ема продължи да й представя останалите директори, като се чудеше как ли Нейно Величество ще приеме най-новия член на борда.

— Мистър Бингам, вие бяхте прогонен от двореца. — Боб Бингам отвори уста, но от нея не излезе нито звук. — Ако трябва да съм честна, не вие лично, а пастетът ви.

— Но защо, мадам? — попита Боб, зарязвайки инструктажа.

— Защото внук ми принц Андрю непрекъснато пъха пръст в буркана, имитирайки момченцето от етикета.

Боб не каза нито дума, а кралицата майка се обърна към корабния архитект.

— При последната ни среща…

Докато кралицата майка бъбреше с председателя на „Харланд и Волф“, Ема си погледна часовника.

— Какъв е следващият ви проект, мистър Бейли? — попита кралицата майка.

— Засега всичко се пази в тайна, мадам. Мога само да кажа, че съдът ще бъде на Нейно Кралско Величество и че ще прекарва ужасно много време под водата.

Кралицата майка се усмихна и лорд лейтенантът я поведе към удобно кресло зад трибуната.

Ема я изчака да седне и излезе на самата трибуна да изнесе речта, за която не й трябваха бележки, тъй като я знаеше наизуст. Хвана катедрата от двете страни, пое дълбоко дъх, както я бе посъветвал Джайлс, и погледна надолу към огромната тълпа. Бяха се събрали много повече от четирите хиляди, които очакваше полицията, и всички бяха затаили дъх в очакване.

— Ваше Величество, това е третото ви посещение в корабостроителницата на „Барингтън“. За първи път дойдохте като наша кралица през хиляда деветстотин трийсет и девета, когато компанията честваше сто години от основаването си и дядо ми беше председател на борда. Посетихте ни отново през четирийсет и втора, за да видите с очите си щетите от бомбардировките по време на войната, а днес отново сте тук за пускането на лайнер, наречен на дома, в който живеете през последните шестнайсет години. Между другото, мадам, ако ви е нужна стая за през нощта — думите на Ема бяха посрещнати с топъл смях, — имаме двеста деветдесет и две, макар че трябва да посоча, че изпуснахте шанса да се включите в първото плаване, тъй като разпродадохме всичко.