Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— А какво ще стане, ако бутилката не се счупи? — със смях попита Клайв Анскот.

Никой друг не се засмя.

— Тук не пише нищо по този въпрос — каза Ема. — В дванайсет и трийсет Нейно Величество ще потегли към Кралската академия на Западна Англия, където ще обядва и ще открие новата художествена галерия в три. В четири ще бъде откарана обратно до Темпъл Мийдс заедно с лорд лейтенанта и ще се качи на кралския влак, който ще потегли за Падингтън десет минути след качването й.

Ема затвори папката, въздъхна и получи шеговити аплодисменти от останалите директори.

— Като дете — добави тя — винаги исках да съм принцеса, но трябва да ви кажа, че след това размислих.

Този път аплодисментите бяха искрени.

— Как ще научаваме къде да бъдем в един или друг момент? — попита Анди Добс.

— Всеки член на борда ще получи копие на официалния график и бог да е на помощ на онзи, който не е на точното място в точното време. Сега продължавам със също толкова важния въпрос за първото плаване на „Бъкингам“, което, както знаете, ще започне на двайсет и девети октомври. Всички каюти са разпродадени. Още по-приятната вест е, че са разпродадени местата и за обратното пътуване.

— Разпродадени е интересно описание — каза Боб Бингам. — Колко са плащащите пътници и колко са гостите?

— Гости ли? — учуди се адмиралът.

— Пътници, които няма да плащат билетите си.

— Ами, има няколко души, които имат право…

— … на безплатно пътуване. Бих ви посъветвал да не им позволявате това да им стане навик.

— Бихте ли включили в тази категория членовете на борда и семействата им, мистър Бингам? — попита Ема.

— Не на първото плаване, но със сигурност за следващите. Въпрос на принцип е. Един плаващ дворец е много съблазнително място, ако не се налага да плащаш каютата си, да не говорим за храната и напитките.

— Кажете ми, мистър Бингам, винаги ли плащате собствения си пастет?

— Винаги, адмирале. Така хората ми не смятат, че имат право на безплатни буркани за семействата и приятелите си.

— В такъв случай при всяко друго плаване винаги ще плащам каютата си и никога няма да пътувам безплатно, докато съм начело на тази компания — каза Ема.

Един-двама от директорите се размърдаха неспокойно.

— Надявам се — каза Дейвид Диксън, — че това няма да попречи на семейства Барингтън и Клифтън да бъдат добре представени на това историческо плаване.

— По-голямата част от семейството ще участва в пътуването — каза Ема. — С изключение на сестра ми Грейс, която ще може да присъства само на церемонията по кръщаването, тъй като тогава започва първата седмица на новия семестър и тя ще трябва да се върне незабавно в Кеймбридж.

— А сър Джайлс? — попита Анскот.

— Зависи дали премиерът няма да реши да обяви общи избори. Синът ми Себастиан и приятелката му Саманта със сигурност ще присъстват, но ще пътуват във втора класа. И преди да попитате, мистър Бингам, платих билетите им.

— Ако става въпрос за момъка, който дойде във фабриката ми преди две седмици, бих си държал очите отворени, госпожо председател, защото имам чувството, че се е прицелил в мястото ви.

— Но той е само на двайсет и четири — посочи Ема.

— Това едва ли би го обезпокоило. Аз станах председател на „Бингам“ на двайсет и седем.

— Значи имам още три години.

— Вие и Седрик — каза Боб. — В зависимост от това кого реши да измести.

— Според мен Бингам не се шегува, госпожо председател — каза адмиралът. — С нетърпение очаквам да се срещна с момчето.

— Бивши директори поканени ли са на плаването до Ню Йорк? — попита Анди Добс. — Имам предвид Рос Бюканан.

— Да — отвърна Ема. — Трябва да призная, че поканих Рос и Джийн като гости на компанията. Разбира се, стига мистър Бингам да одобрява.

— Нямаше да съм в борда, ако не беше Рос Бюканан. И след като Седрик Хардкасъл ми каза какво е направил във влака, според мен той напълно си е заслужил мястото.

— Абсолютно съгласен — обади се Джим Нолс. — Но това повдига въпроса какво е положението с Фишър и Хардкасъл?

— Не съм и помисляла да каня майор Фишър — каза Ема. — А Седрик Хардкасъл вече ми съобщи, че според него няма да е разумно да присъства на церемонията по кръщаването след косвената атака срещу него на общото годишно събрание от страна на лейди Вирджиния.

— Тя направи ли глупостта да заведе дело? — попита Добс.

— Да — отвърна Ема. — За клевета и уронване на доброто й име.

— Уронването го разбирам — каза Добс. — Но как може да обвинява в клевета?