Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

Шофьорът докосна козирката на фуражката си, поздрави с „Добро утро, сър“ и прибра раницата в багажника на мерцедеса.

Дон Педро се настани на задната седалка, затвори вратата и зачака. Когато седна зад волана, шофьорът не попита накъде да кара, защото вече беше избрал маршрута. Потеглиха от Итън Скуеър и се насочиха към Хайд Парк Корнър.

— Приемам, че уговорената сума е в раницата — каза шофьорът, докато минаваха покрай болницата на ъгъла на Хайд Парк.

— Двеста и петдесет хиляди паунда в брой — каза дон Педро.

— И очакваме другата половина да бъде изплатена в рамките на двайсет и четири часа след изпълняването на задачата.

— Така се разбрахме — каза дон Педро, като си мислеше за онези 23 645 паунда в сейфа му — единствените пари, които притежаваше. Дори къщата вече не беше на негово име.

— Нали си давате сметка за последствията, ако не платите втората половина?

— Напомняхте ми ги неведнъж — отвърна дон Педро, докато колата се движеше по Парк Лейн, без да превишава разрешената скорост от четирийсет мили в час.

— Ако не платите, при нормални обстоятелства бихме убили един от синовете ви, но тъй като и двамата вече са на сигурно място в Буенос Айрес, а хер Лунсдорф вече не е сред нас, оставате само вие — каза шофьорът, докато караше около Марбъл Арч.

Дон Педро запази мълчание, докато продължиха по другата страна на Парк Лейн и спряха на един светофар, после попита остро:

— Ами ако вие не изпълните вашата част от уговорката?

— Тогава няма да се наложи да плащате другите двеста и петдесет хиляди, нали така? — каза шофьорът, докато спираше пред хотел „Дорчестър“.

Портиер с дълъг зелен шинел се завтече към колата и отвори задната врата, за да може дон Педро да слезе.

— Трябва ми такси — каза дон Педро, щом шофьорът потегли, за да се включи в сутрешния трафик на Парк Лейн.

— Да, сър — каза портиерът, вдигна ръка и изсвири пронизително.

Дон Педро се качи в таксито и каза „Итън Скуеър четирийсет и четири“, а портиерът загледа озадачено след него. Защо му беше на този джентълмен да вика такси, щом си имаше шофьор?

— „Томас Кук и син“, с какво мога да ви помогна?

— Бих искал да резервирам четири каюти на „Бъкингам“ за първото му плаване до Ню Йорк.

— Първа или втора класа, сър?

— Втора.

— Свързвам ви.

— Добро утро, резервации втора класа за „Бъкингам“.

— Бих искал да запазя четири единични каюти за пътуването до Ню Йорк на двадесет и девети октомври.

— Бихте ли ми казали имената на пътниците?

Полковник Скот-Хопкинс продиктува своето име и имената на тримата си колеги.

— Билетите струват по трийсет и два паунда. Къде да пратя фактурата, сър?

Би могъл да каже: „В щаба на САС, Челси Баракс, Кингс Роуд, Лондон“, тъй като те плащаха сметката, но вместо това даде на служителя домашния си адрес.

— Бих искала да открия днешното заседание, като посрещна с добре дошъл новия член на борда мистър Боб Бингам — каза Ема. — Боб е председател на борда на „Рибен пастет Бингам“ и тъй като неотдавна придоби двайсет и два и половина процента от акциите на „Барингтън“, не е нужно да убеждава когото и да било във вярата си в бъдещето на компанията. Освен това получихме оставките на други двама членове на борда, мистър Седрик Хардкасъл, чиято проницателност и мъдри съвети много ще ни липсват, и на майор Фишър, за чието отсъствие едва ли бихме тъгували.

Адмирал Съмърс си позволи да пусне крива усмивка.

— До официалното кръщаване на „Бъкингам“ остават само десет дни, така че първо искам да ви запозная с хода на подготовката за церемонията. — Ема отвори червената папка пред себе си и внимателно провери графика. — Кралицата майка ще пристигне на Темпъл Мийдс с кралския влак в девет и трийсет и пет сутринта на двайсет и първи септември. Ще бъде посрещната на перона от лорд лейтенанта 8 8 Глава на съдебната и изпълнителната власт на графство в Англия. — Б.пр. на графство и град Бристол и лорд кмета на Бристол. След това Нейно Величество ще бъде откарана до Бристолската гимназия и ще се срещне с директора за обиколка на новите научни лаборатории на училището, които ще бъдат открити от нея в десет и десет. След това ще се срещне с избрана група ученици и учители и ще напусне училището в единайсет часа. Ще бъде откарана до Ейвънмаут и ще пристигне в корабостроителницата в единадесет и седемнайсет. — Ема вдигна поглед. — Животът ми щеше да е много по-прост, ако знаех точната минута, в която ще пристигна някъде. Ще посрещна Нейно Величество при пристигането й — продължи тя, гледайки отново графика, — и ще я поздравя от името на компанията, след което ще я представя на борда. В единайсет и двайсет и девет ще я заведа на северния док, където тя ще се срещне с корабния архитект, морския ни инженер и председателя на борда на „Харланд и Волф“. В дванайсет без три минути официално ще посрещна почетната ни гостенка. Речта ми ще продължи три минути и на първия удар на часовника Нейно Величество ще кръсти „Бъкингам“, като разбие традиционната бутилка шампанско в корпуса.