Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

Ема я видя да се изправя от мястото си в средата на четвъртия ред с широкополата си жълта шапка, която би била по-уместна в Аскот. Игнорира я и вместо нея посочи един мъж няколко реда по-назад.

— „Бъкингам“ само по трансатлантическия маршрут ли ще плава, или компанията има планове и за други дестинации в бъдеще?

— Добър въпрос. — Джайлс я беше научил да отговаря по този начин най-вече когато въпросът не е добър. — Не би било възможно „Бъкингам“ да донесе печалба, ако ограничим пътуванията му до източното крайбрежие на Щатите. До голяма степен причината за това са съперниците ни и особено американците, които доминират по този маршрут вече почти столетие. Не, трябва да открием ново поколение пътници, за които целта на пътуването не е просто придвижването от точка А до точка Б. „Бъкингам“ трябва да бъде като плаващ луксозен хотел, в който пътниците спят всяка нощ, а през деня посещават страни, за които не са и мечтали, че ще видят през живота си. Предвид това „Бъкингам“ ще прави редовни плавания до Карибите и Бахамите, а през лятото ще плава в Средиземно море и покрай италианския бряг. А кой може да каже дали през следващите двайсет години няма да се отворят и други части от света?

Жената отново стана и Ема отново не я забеляза, а посочи друг мъж от предните редове.

— Безпокоите ли се за броя пътници, които избират да пътуват по въздуха вместо на океански лайнери? „Бритиш Овърсийс Еъруейс“ например твърдят, че могат да ви закарат до Ню Йорк за по-малко от осем часа, докато на „Бъкингам“ ще са му нужни най-малко четири дни.

— Напълно сте прав, сър — отвърна Ема. — Поради което рекламната ни кампания е съсредоточена върху различно виждане за нашите пътници и предложения за изживяване, което никога не биха могли да имат на самолет. Кой самолет може да предложи театър, магазини, кино, библиотека и ресторанти, предлагащи най-добрата кухня, да не споменаваме слънчева палуба и плувен басейн? Истината е, че ако бързате, не е нужно да търсите каюта на борда на „Бъкингам“, защото той е плаващ дворец, в който ще искате да се връщате отново и отново. Мога да обещая и нещо друго — когато се приберете у дома, няма да страдате от рязката смяна на часовете.

Жената от четвъртия ред отново се изправи, замаха и извика:

— Да не би да се опитвате да ме подминете, госпожо председател?

На Джайлс му се стори, че разпознава гласа, и когато се обърна, най-лошите му страхове се потвърдиха.

— Ни най-малко, мадам, но тъй като вие не сте нито акционер, нито журналист, не ви дадох приоритет. Моля, задайте въпроса си.

— Вярно ли е, че един от директорите ви е продал огромния си дял през уикенда в опит да постави компанията на колене?

— Не, лейди Вирджиния, случаят не е такъв. Може би имате предвид онези двадесет и два и половина процента, които дон Педро Мартинес пусна на пазара, без да уведоми борда. За щастие видяхме какво ни се пече, ако ми позволите да използвам модерния израз.

В залата се чу смях, но Вирджиния не се смути.

— Ако някой от директорите ви е бил въвлечен в подобно начинание, не би ли трябвало да подаде оставката си от борда?

— Ако имате предвид майор Фишър, поисках оставката му миналия петък, когато дойде да се срещне с мен в кабинета ми. Сигурна съм, че това вече ви е известно, лейди Вирджиния.

— Какво намеквате?

— Че в два случая, когато майор Фишър представляваше вас в борда, вие му позволихте да продаде всичките ви акции за един уикенд и после, след като направихте добра печалба, ги изкупихте обратно през триседмичния период на продажбата им. Когато цената на акциите се върна на предишните си нива и достигна нови висоти, направихте същото упражнение втори път, което ви донесе още по-голяма печалба. Ако намерението ви е било да поставите компанията на колене, лейди Вирджиния, значи сте се провалили също като мистър Мартинес. И провалът ви е достоен за оплакване, защото бяхте победена от обикновени почтени хора, които искат компанията да се развива успешно.

В цялата зала избухнаха спонтанни аплодисменти. Лейди Вирджиния си запробива път през реда, без да се интересува чии крака настъпва. Когато стигна до пътеката, погледна назад към сцената и извика:

— Ще се видим в съда.

— Надявам се — каза Ема, — защото така майор Фишър ще може да разкаже пред съдебните заседатели кого е представлявал, когато е купувал и продавал акциите ви.

Този решителен удар бе посрещнат с най-бурните овации за деня. Ема дори имаше време да погледне към първия ред и да намигне на Седрик Хардкасъл.