Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

Мистър Дъфийлд стана от мястото си и още преди съдията да успее да го попита, заяви:

— Короната няма възражения за пускане под гаранция в този случай.

Евърард беше озадачен. Защо обвинението се отказваше от битка? Всичко се оказваше твърде лесно. Или пропускаше нещо?

— В такъв случай определям гаранция от две хиляди паунда — каза съдията. — Ще прехвърля случая във Върховния съд. Датата за разглеждане на делото ще бъде определена в съответствие с графика на съда.

— Благодаря, Ваша Чест — каза Евърард.

Диего слезе от банката на обвиняемия и отиде при баща си и брат си. Без да разменят нито дума, тримата бързо напуснаха залата.

Минаха през ордата фотографи и излязоха на улицата, без да отговарят на настоятелните въпроси на журналистите. Диего спря минаващо такси. Тримата се настаниха мълчаливо на задната седалка и продължиха да мълчат, докато дон Педро не затвори входната врата на Итън Скуеър 44 и не се събраха в кабинета.

През следващите два часа обсъждаха какви възможности са им останали. Малко след пладне решиха как да действат и незабавно се заеха с работа.

Алекс изскочи от колата и почти изтича в сградата. Взе асансьора до най-горния етаж и бързо тръгна към кабинета на председателя. Секретарката, която явно го очакваше, го въведе веднага.

— Ужасно съжалявам за закъснението — каза леко задъханият Алекс.

— Добро утро, майоре — отвърна Ема, без да става от стола си. — Секретарката ми каза само, че сте се обадили вчера и че искате да ме видите, за да обсъдим някакъв важен личен въпрос. Естествено, запитах се за какво ли може да става дума.

— Няма за какво да се безпокоите — каза Алекс. — Просто сметнах, че трябва да ви кажа, че въпреки различията ни в миналото смятам, че бордът едва ли би могъл да има по-добър председател в тези трудни времена и че съм горд да работя с вас.

Ема не отговори веднага. Опитваше се да проумее какво го е накарало да промени решението си.

— Наистина имахме различия в миналото, майоре — каза тя, все още без да му предлага да седне. — Така че се боя, че в бъдеще ще се наложи бордът да се оправя някак без вас.

— Може би не — с топла усмивка отвърна Алекс. — Явно не сте чули новината.

— Каква новина?

— Седрик Хардкасъл ме помоли да заема мястото му в борда, така че всъщност нищо не се е променило.

— В такъв случай явно вие не сте чули новината. — Ема взе писмо от бюрото. — Неотдавна Седрик продаде всичките си акции в компанията и се оттегли като директор, така че вече няма право на място в борда.

— Но той ми каза… — заекна Алекс.

— Със съжаление приех оставката му и смятам да му пиша, за да му кажа колко съм благодарна за вярната му и безрезервна служба на компанията и колко трудно ще е да му намерим заместник в борда. Ще добавя послепис, че се надявам да го видя на церемонията по кръщаването на „Бъкингам“, както и да пътува с нас на първото плаване до Ню Йорк.

— Но… — отново почна Алекс.

— Докато във вашия случай, майор Фишър — каза Ема, — тъй като мистър Мартинес също продаде целия си дял в компанията, нямате друг избор, освен да се оттеглите от директорското място. И за разлика от Седрик, с радост ще приема оставката ви. Работата ви през годините бе вредна и ръководена от желание за мъст. Ще си позволя да добавя, че нямам желание да ви виждам на церемонията и че със сигурност не сте поканен на първото плаване. Честно казано, компанията ще се справя много по-добре без вас.

— Но аз…

— И ако оставката ви не бъде на бюрото ми до пет следобед, ще бъда принудена да изляза с изявление, че вече не сте член на борда.

Дон Педро отиде до сейфа, който вече не бе скрит зад картина, въведе шестцифрения код, завъртя шайбата и отвори тежката врата. Извади два паспорта без печати и дебела пачка чисто нови банкноти от по пет паунда, която раздели поравно между синовете си. Малко след пет часа Диего и Луис излязоха поотделно от къщата и тръгнаха в различни посоки: знаеха, че следващия път ще се видят или зад решетките, или в Буенос Айрес.

Дон Педро остана сам в кабинета да обмисля останалите му възможности. В шест часа включи вечерните новини, като очакваше да преживее унижението да види как напуска тичешком съда със синовете си, преследван от журналисти. Водещата новина обаче не беше от Челси, а от Тел Авив и в нея не фигурираха Диего и Луис, а лейтенант Карл Лунсдорф от СС, който беше поведен пред камерите в затворническа униформа и с окачена на врата табелка с номер.