Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— Водачът на Африканския национален конгрес Нелсън Мандела започна да излежава доживотната присъда за саботаж и заговор за сваляне на правителството в Южна Африка.

— Повече никой няма да чуе за този кучи син — убедено каза Алекс на глас.

— Лондонската полиция нахлу в къща на Итън Скуеър в ранните часове на деня и арестува двама души с аржентински паспорти. По-късно днес те ще бъдат изправени пред съда в Челси…

Дон Педро излезе от Итън Скуеър 44 малко след 9:30 и бе посрещнат от залп от светкавици, които едва не го ослепиха, докато търсеше относителната анонимност на някое такси.

След петнайсет минути, когато таксито спря пред мировия съд в Челси, дон Педро бе посрещнат от още повече обективи. Проби си път през тълпата репортери до зала №4, без да спира и без да отговаря на въпросите им.

Когато влезе в залата, мистър Евърард бързо отиде при него и започна да му обяснява процедурата, която предстоеше. След това се спря подробно върху обвиненията и призна, че изобщо не е уверен, че момчетата ще бъдат пуснати под гаранция.

— Някакви новини за Карл?

— Не — отвърна Евърард. — Никой не го е виждал или чувал, откакто е тръгнал за „Хародс“ вчера сутринта.

Дон Педро се намръщи и седна на първия ред, а Евърард се върна на масата на защитата. В другия край седеше младок в къса черна мантия и проверяваше някакви документи. Дон Педро усети искрица надежда, щом това бе най-добрият избор на обвинението.

Нервен и изтощен, той огледа почти празната зала. От едната страна бяха накацали неколцина журналисти с отворени бележници и извадени химикалки, подобно на глутница хрътки, очакващи да се нахвърлят върху ранена лисица. Зад тях, в дъното на залата, седяха четирима мъже, които позна веднага. Подозираше, че те знаят много добре къде е Карл.

Отново погледна напред към служителите, които проверяваха дали всичко е на мястото си преди появяването на единствения човек, който можеше да открие процедурата.

Часовникът удари десет и в залата влезе висок слаб мъж с дълга черна мантия. Двамата юристи се изправиха и се поклониха почтително. Магистратът отвърна на поздрава им и зае мястото си в центъра на издигнатия подиум.

След като се настани, той бавно огледа залата. Дори да беше изненадан от необичайния брой журналисти за сутрешното заседание, не го показа с нищо. Кимна на секретаря, настани се удобно на стола си и зачака. След секунди в залата влезе първият ответник и зае мястото си. Дон Педро впери поглед в Луис. Вече беше решил какво трябва да направи, ако момчето бъде пуснато под гаранция.

— Прочетете обвинението — каза съдията на секретаря.

Секретарят се поклони, обърна се към ответника и заговори гръмко.

— Луис Мартинес, обвинен сте в това, че сте влезли с взлом в частно жилище и по-точно в апартамент номер четири на Глийб Плейс дванайсет, Лондон, в нощта на шести юни шейсет и четвърта година, където сте унищожили няколко вещи, собственост на мис Джесика Клифтън. Как пледирате, виновен или невинен?

— Невинен — измънка ответникът.

Съдията си записа отговора в бележника си, а защитата стана от мястото си.

— Да, мистър Евърард — каза съдията.

— Ваша Чест, клиентът ми е човек с безупречен характер и репутация и тъй като това е първото му нарушаване на закона и е с чисто съдебно минало, той иска да бъде пуснат под гаранция.

— Мистър Дъфийлд — обърна се съдията към младия мъж в другия край на масата. — Имате ли някакви възражения срещу искането на защитата?

— Нямам възражения, Ваша Чест — отвърна обвинителят, като едва се надигна от мястото си.

— В такъв случай определям гаранция от хиляда паунда, мистър Евърард. — Съдията си записа още нещо в бележника. — Клиентът ви ще се яви в съда да отговори на обвиненията на двайсет и втори октомври в десет часа сутринта. Разбрахте ли, мистър Евърард?

— Да, Ваша Чест, много съм ви задължен — отвърна адвокатът с поклон.

Луис слезе неуверено от банката на обвиняемия. Евърард му кимна към баща му и Луис седна до него на първия ред. Двамата не размениха нито дума. Секунди по-късно се появи Диего, воден от полицай. Зае банката на обвиняемия и зачака прочитането на обвинението.

— Диего Мартинес, обвинен сте в опит за подкуп на брокер от Сити, с което сте нарушили закона. Как пледирате, виновен или невинен?

— Невинен — твърдо заяви Диего.

Мистър Евърард бързо скочи на крака.

— Това, Ваша Чест, също е първо провинение без предишни престъпвания на закона, така че отново без колебание ще поискам освобождаване под гаранция.