Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— Още не съм победен, копелета такива! — извика дон Педро към екрана.

Виковете му бяха прекъснати от настойчиво чукане на вратата. Той си погледна часовника. Момчетата бяха излезли преди по-малко от час. Да не би някой от тях вече да бе арестуван? Можеше да се досети кой от двамата е задържаният. Дон Педро излезе от кабинета, прекоси салона и предпазливо отвори вратата.

— Трябваше да се вслушате в съвета ми, мистър Мартинес — каза полковник Скот-Хопкинс. — Но вие не го направихте и сега лейтенант Лунсдорф ще бъде съден като военнопрестъпник. Така че не ви съветвам да посещавате Тел Авив, макар да признавам, че бихте представлявали интерес като свидетел на защитата. Синовете ви са на път за Буенос Айрес и за тяхно добро се надявам никога повече да не стъпват в страната, защото ако направят тази глупост, със сигурност няма да си затворим очите за втори път. Колкото до вас, мистър Мартинес, определено се задържахте тук прекалено дълго и смятам, че е време също да заминете за родината си. Да кажем, в рамките на следващите двайсет и осем дни? Ако не се вслушате и този път в съвета ми… е, да се надяваме, че няма да се срещнем отново.

С тези думи полковникът му обърна гръб и изчезна в здрача.

Дон Педро затръшна вратата и се върна в кабинета си. Остана да седи зад бюрото си повече от час. Накрая вдигна телефона и набра номер, който не му бе позволено да си запише и бе предупреден, че може да използва само веднъж.

Когато му вдигнаха на третото иззвъняване, не се учуди, че никой не заговори.

— Трябва ми шофьор — каза само дон Педро.

— Снощи четох речта, изнесена от Джошуа Барингтън на първото общо годишно събрание на новосъздадената компания през хиляда осемстотин четирийсет и девета. На трона е седяла кралица Виктория, а слънцето никога не залязвало над Британската империя. Той казал на трийсет и седемте души, събрали се в Темперънс Хол в Бристол, че оборотът на „Барингтън Шипинг“ за първата година възлиза на четиристотин и двайсет паунда, десет шилинга и четири пенса и че може да обяви печалба от трийсет и три паунда, четири шилинга и два пенса. Обещал на акционерите, че следващата година ще се справи по-добре.

— Днес се обръщам към повече от хиляда акционери на сто двайсет и петото общо годишно събрание в Колстън Хол — продължи Ема. — Тази година оборотът ни бе двайсет и един милиона четиристотин двайсет и две хиляди седемстотин и шейсет паунда и декларирахме печалба от шестстотин деветдесет и една хиляди четиристотин седемдесет и два паунда. На трона седи кралица Елизабет Втора и макар че вече не владеем половината свят, „Барингтън“ продължава да плава уверено в открито море. Но, подобно на сър Джошуа, аз възнамерявам следващата година да се представя по-добре. Компанията все още печели от превоз на пътници и стоки до всяко кътче на земното кълбо. Продължаваме да търгуваме на изток и запад. Преживяхме две световни войни и намираме мястото си в новия световен ред. Разбира се, гледаме с гордост назад към времето на колониалната ни империя, но в същото време сме готови да прегърнем и новите възможности.

Седящият на първия ред Хари гледаше развеселено как Джайлс си записва трескаво думите на сестра си и се запита колко ли време ще мине, преди да ги повтори в Камарата на общините.

— Една от тези възможности бе използвана преди шест години от предшественика ми Рос Бюканан, който с подкрепата на борда взе решението „Барингтън“ да започне строежа на новия луксозен лайнер „Бъкингам“, който ще бъде първият кораб от бъдещия ни флот „Палас Лайн“. Въпреки че се наложи да преодолеем няколко пречки по пътя, сега остават само няколко седмици до официалното кръщаване на великолепния съд.

Ема се обърна към големия екран зад нея и секунди по-късно на него се появи „Бъкингам“, който бе посрещнат първо с ахване, после с бурни и продължителни аплодисменти. Едва сега Ема си позволи да се отпусне и погледна към речта си, докато аплодисментите затихваха.

— С огромно удоволствие мога да ви съобщя, че Нейно Величество кралицата майка се съгласи да кръсти „Бъкингам“ при посещението си в Ейвънмаут на двайсет и първи септември. Ако погледнете под седалките си, ще намерите брошура с всички подробности около този забележителен съд. Позволете да насоча вниманието ви към някои основни моменти.

— Бордът избра за строители на „Бъкингам“ „Харланд и Волф“ под ръководството на изтъкнатия корабен архитект Рупърт Камерън, работещ с морските инженери от „Сър Джон Байлс и компания“ и в сътрудничество с датската компания „Бурмайстер и Вайн“. Резултатът е първият дизелов кораб на света. — Тя погледна бележките си. — „Бъкингам“ е двумоторен кораб с дължина шестстотин фута и максимална ширина седемдесет и осем фута, способен да развие скорост до трийсет и два възела. Може да побере сто и двама пътници в първа класа, двеста четирийсет и двама във втора и триста и шестдесет в туристическа. Налице е значително място за колите на пътниците и за други стоки, в зависимост от дестинацията. Екипажът от петстотин седемдесет и седем души, както и корабният котарак Персей, ще са под командването на капитан Николас Търнбул от Кралския флот.