Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— Махнете парцала от устата му и го развържете — каза мъжът, който бе очаквал този момент почти двайсет години. Не каза нито дума повече, докато мъжът не дойде достатъчно на себе си, за да излезе от коша и да стъпи несигурно на асфалта. — Не сме се срещали досега, лейтенант Лунсдорф — каза Симон Визентал, — но ми позволете пръв да ви посрещна с добре дошъл в Израел.

Не си стиснаха ръцете.

Петък сутрин

Дон Педро още беше замаян. Толкова много неща се бяха случили за толкова малко време.

Бе събуден в пет от силно настоятелно блъскане по вратата и остана озадачен защо Карл не е отворил. Предположи, че някое от момчетата се връща след бурна нощ и си е забравило ключа. Стана, облече халата си и слезе долу с намерението да обясни на Диего или Луис какво точно е мнението му за събуждане в такъв ранен час.

Щом отвори вратата, няколко полицаи нахълтаха в къщата, изтичаха горе и арестуваха Диего и Луис, които спяха в леглата си, позволиха им да се облекат и ги качиха в една чакаща кола.

Защо Карл не се притичваше на помощ? Или бяха арестували и него?

Дон Педро изтича горе и отвори вратата на стаята на Карл. Леглото му беше недокоснато. Той слезе бавно в кабинета си и набра домашния телефон на адвоката си, като ругаеше и удряше с юмрук по бюрото, докато чакаше някой да вдигне.

Най-сетне му отговори сънен глас и заслуша внимателно, докато клиентът описваше несвързано случилото се. След минута мистър Евърард се разбуди окончателно и спусна единия си крак на пода.

— Ще ви се обадя веднага щом разбера къде са откарани и в какво са обвинени — каза той. — Не казвайте на никого нито дума за станалото, докато не се чуем.

Дон Педро продължи да удря с юмрук бюрото и да крещи ругатни, но никой не го слушаше.

Първото позвъняване бе от „Ивнинг Стандарт“.

— Не коментирам! — изрева дон Педро и тресна слушалката. Продължи да следва съвета на адвоката и даде същия рязък отговор на „Дейли Мейл“, „Мирър“, „Експрес“ и „Таймс“. Дори нямаше да вдига телефона, ако не очакваше така отчаяно новини от Евърард.

Адвокатът най-сетне се обади малко след осем да му каже къде са задържани Диего и Луис, като през следващите няколко минути обясняваше колко сериозни са обвиненията.

— Ще поискам да ги пуснат под гаранция, макар че изобщо не съм оптимист — каза той.

— Ами Карл? — попита дон Педро. — Казаха ли ви къде е и в какво е обвинен?

— Отричат да знаят каквото и да било за него.

— Продължете да търсите — нареди дон Педро. — Все някой трябва да знае къде е.

В девет часа Алекс Фишър облече двуреден костюм на тънко райе, сложи си вратовръзката на полка и обу чисто нови черни обувки. Слезе в кабинета си и прочете още веднъж писмото с оставката, преди да запечати плика и да го адресира до мисис Хари Клифтън, „Барингтън Шипинг“, Бристол.

Помисли си какво трябва да направи през следващите два дни, ако иска да изпълни уговорката с дон Педро и да си гарантира останалите три хиляди паунда. Първо трябваше да бъде в офиса на „Барингтън Шипинг“ в десет часа, за да връчи писмото на мисис Клифтън. След това щеше да посети два местни вестника, „Бристол Ивнинг Поуст“ и „Бристол Ивнинг Уърлд“, и да даде на редакторите копия от оставката си. Не за първи път негово писмо щеше да се появи на първа страница.

Следващата му спирка щеше да е пощата, където щеше да прати телеграми до редакторите на всички национални вестници с простото съдържание „Майор Алекс Фишър подава оставка от борда на «Барингтън Шипинг» и призовава за оставката на председателя, тъй като се бои, че компанията е изправена пред банкрут“. След това щеше да се върне у дома и да чака при телефона. Вече беше подготвил отговори за всички най-вероятни въпроси.

Излезе малко след 9:30 и се включи в бавния натоварен трафик към пристанището. Не изгаряше от нетърпение да връчи писмото на мисис Клифтън; възнамеряваше да се държи уклончиво и да си тръгне бързо, подобно на куриер, който трябва да достави документи за развод.

Вече беше решил да закъснее няколко минути и да я накара да чака. Докато минаваше през портала, внезапно осъзна колко ще му липсва това място. Включи Би Би Си, за да чуе последните новини. Полицията арестувала трийсет и седем рокери в Брайтън и ги обвинила в нарушаване на обществения ред; Нелсън Мандела започнал да излежава доживотната си присъда в затвор в Южна Африка; двама мъже били арестувани на Итън 44… Той стигна паркинга и изключи радиото. Итън 44…? Побърза да включи радиото отново, но новината бе минала и се наложи да слуша подробности за сблъсъците между младежките групи в Брайтън. Лично Алекс винеше правителството, задето беше отменило задължителната казарма.