Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

Смехът и аплодисментите помогнаха на Ема да се отпусне и да се почувства по-уверена.

— И ако мога да добавя, мадам, вашето присъствие днес тук прави това събитие истерическо…

Чу се ахване, което премина в смутено мълчание. На Ема й се искаше земята да се отвори и да я погълне, но в следващия момент кралицата майка избухна в смях и цялата тълпа нададе ликуващи викове и започна да хвърля шапки във въздуха. Ема усети как бузите й пламнаха и мина известно време, преди да се окопити достатъчно и да продължи.

— Мадам, за мен е привилегия да ви поканя да кръстите „Бъкингам“.

Ема направи крачка назад, за да направи място на кралицата майка. Това бе моментът, от който се страхуваше най-много. Рос Бюканан веднъж й бе разказал за един прословут случай, когато всичко се оплескало и корабът не само бил опозорен публично, но и екипажът и хората отказвали да плават на него, тъй като били убедени, че е прокълнат.

Тълпата отново се смълча и зачака нервно. Един и същи страх беше свил сърцата на всички работници от корабостроителницата, които гледаха нагоре към височайшата гостенка. Неколцина от по-суеверните, сред които и Ема, кръстосаха пръсти, когато часовникът започна да отброява дванайсет и лорд лейтенантът връчи бутилката шампанско на кралицата майка.

— Кръщавам този кораб „Бъкингам“ — заяви тя, — и нека той донесе радост и щастие на всички, които плават на него, и да се радва на дълъг и ползотворен живот в открито море.

Кралицата майка вдигна бутилката, спря за момент и я пусна. Ема искаше да затвори очи, докато бутилката се спускаше по широка дъга към кораба. Когато удари корпуса, тя се пръсна на стотици парчета и пенливото шампанско потече по борда, а тълпата зарева.

— Не виждам как би могло да мине по-добре — каза Джайлс, след като колата на кралицата майка потегли от корабостроителницата.

— Бих минала и без истерическото събитие — отвърна Ема.

— Не съм съгласен — рече Хари. — Малкият ти лапсус определено се хареса на кралицата майка, работниците ще разказват на внуците си за него, а ти като никога показа, че не си безгрешна.

— Много мило — рече Ема. — Имаме обаче още много работа преди първото плаване и не мога да си позволя още един истеричен момент — добави тя, докато сестра й се присъединяваше към тях.

— Толкова се радвам, че не пропуснах кръщаването — каза Грейс. — Не може ли обаче за следващия ви кораб да не избирате учебно време? И ако ми позволите, още един съвет към голямата ми сестра — постарай се да гледаш на първото плаване като на празненство и почивка, а не като на поредната работна седмица в офиса. — Тя целуна брат си и сестра си по бузите. — Между другото, онова с истерическия момент ми хареса.

— Права е — каза Джайлс, докато гледаха как Грейс се отдалечава към автобусната спирка. — Трябва да се насладиш на всеки момент, защото аз определено смятам да го направя.

— Може и да не си в състояние.

— Защо?

— Защото дотогава може да станеш министър.

— Преди да стана министър, трябва първо да запазя мястото си в Парламента и партията да спечели изборите.

— И кога според теб ще са изборите?

— Ако трябва да позная, някъде през октомври, малко след партийните конференции. Така че през следващите няколко седмици доста често ще ме виждаш в Бристол.

— И Гуинет, надявам се.

— Естествено, макар да се надявам бебето да се роди по време на кампанията. Това ще ми гарантира поне още хиляда гласа, ако се вярва на Гриф.

— Ти си шарлатан, Джайлс Барингтън.

— Не, аз съм политик, борещ се за незначително място, и ако го спечеля, може и да стигна до кабинета.

— Внимавай какво си пожелаваш.

Джайлс беше приятно изненадан колко цивилизована се оказа предизборната кампания. Немалък принос за това имаше опонентът му консерватор Джереми Фордайс, интелигентен млад мъж от централата на партията, който нито веднъж не създаде впечатлението, че вярва, че наистина може да спечели мястото, и определено не използваше мръсни похвати като Алекс Фишър, когато той бе кандидат на консерваторите.

Единствената цел на вечния кандидат на либералите Реджиналд Елсуърти бе да увеличи вота си; дори лейди Вирджиния не успя да нанесе удар над или под кръста, може би защото още се възстановяваше от нокаута, в който я беше проснала Ема на общото годишно събрание на „Барингтън“.

Така че никой не беше изненадан, когато общинският секретар обяви:

— В качеството си на главен преброител за избирателния район на Бристолското пристанище обявявам общия брой гласове, подадени за всеки кандидат, както следва: сър Джайлс Барингтън — двайсет и една хиляди сто и четиринайсет; мистър Реджиналд Елсуърти — четири хиляди сто и девет; мистър Джереми Фордайс — седемнайсет хиляди триста четирийсет и шест. Въз основание на това обявявам сър Джайлс Барингтън за надлежно избран представител на Бристолското пристанище в Камарата на общините.