Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

Накрая се качи в едно такси и каза на шофьора да го откара до гара Темпъл Мийдс. Във влака за Падингтън обмисли отново плановете си за следващия ден. Нямаше намерение да плаща вторите 250 000 — пък и не разполагаше с толкова пари. В сейфа му оставаха малко над 23 000 паунда и още четири хиляди от продажбата на колата. Помисли си, че ако успее да се измъкне от Лондон преди ИРА да изпълнят своята част от уговорката, те едва ли ще го последват в Буенос Айрес.

— Той ли беше? — попита полковникът.

— Възможно е, но не съм сигурен — отвърна Хартли. — Днес има много шофьори с фуражки и тъмни очила, а докато приближих достатъчно, за да погледна, той вече караше към портала.

— Видяхте ли кого остави?

— Огледайте се, сър, може да е всеки от стотиците пътници, които се качват на кораба — каза Хартли.

В същото време някой се блъсна полковника.

— Ужасно съжалявам — каза лорд Гленартър, повдигна шапка и се усмихна на полковника, след което продължи нагоре по рампата.

— Страхотна каюта — каза Сам, докато излизаше от банята, увита в кърпа. — Помислили са за всичко, от което се нуждае едно момиче.

— Защото майка ми лично е проверила всяко помещение.

— Всяко ли? — слиса се Сам.

— И още как. Жалко само, че не е помислила за всичко, от което се нуждае едно момче.

— Че какво друго би могъл да искаш?

— Като начало, двойно легло. Не мислиш ли, че още ни е рано да спим в отделни легла?

— Стига си се оплаквал, Себ, просто ги събери едно до друго.

— Де да беше така лесно. Завинтени са за пода.

— Тогава свали дюшеците — каза тя много бавно, като на малоумен, — постави ги един до друг и ще спим на пода.

— Вече опитах, но мястото едва стига за един, какво остава за два.

— Ако печелеше достатъчно за първа класа, това нямаше да е проблем — каза тя и въздъхна престорено.

— Когато дойде денят, в който ще мога да си го позволя, вече ще спим в отделни легла.

— Как ли пък не — каза Сам и остави кърпата да се свлече в краката й.

— Добър вечер, милорд, аз съм Брейтуейт и съм главният стюард на тази палуба. Позволете да отбележа, че за мен е удоволствие да ви видя на борда. Ако ви потрябва нещо, по всяко време от денонощието можете да наберете номер сто и някой незабавно ще се яви.

— Благодаря, Брейтуейт.

— Желаете ли да разопаковам багажа ви, докато вечеряте, милорд?

— Много мило от ваша страна, но не. Имах уморително пътуване от Шотландия и мисля да си почина. Може и да пропусна вечерята.

— Както желаете, милорд.

— Всъщност — каза лорд Гленартър, докато вадеше банкнота от пет паунда от портфейла си, — можете ли да се погрижите да не ме безпокоят преди седем сутринта, когато бих искал чаша чай и препечени филийки с мармалад?

— Силно или слабо препечени, милорд?

— Предпочитам силно, Брейтуейт.

— Ще поставя табелката „Не безпокойте“ на вратата и ще ви оставя да си почивате. Лека нощ, милорд.

Четиримата се срещнаха в параклиса на кораба малко след като се настаниха в каютите си.

— Следващите дни едва ли ще ни се събере много сън — каза Скот-Хопкинс. — Видяхме онази кола и трябва да приемем, че на кораба има клетка на ИРА.

— Защо им е на ИРА да се интересуват от „Бъкингам“, когато си имат достатъчно неприятности у дома? — попита ефрейтор Кран.

— Защото ако успеят да направят удар като потапянето на „Бъкингам“, вниманието на всички ще се отклони от дома им.

— Нали не мислите… — започна Хартли.

— Винаги е най-добре да очакваш най-лошия сценарий и да приемеш, че целят точно него.

— Но откъде биха намерили пари за финансирането на подобна операция?

— От човека, когото забелязахте на кея.

— Но той не се качи на кораба, а взе влака за Лондон — каза Робъртс.

— Вие щяхте ли да се качите на кораба, ако знаехте какво са замислили?

— Ако се интересува само от семейства Барингтън и Клифтън, това поне конкретизира мишената, защото всички те са на една и съща палуба.

— Не е вярно — обади се Робъртс. — Себастиан Клифтън и приятелката му са в каюта седемстотин двайсет и осем. Те също могат да са мишена.

— Не мисля — каза полковникът. — Ако ИРА направят глупостта да убият дъщерята на американски дипломат, можете да сте сигурни, че парите, които получават от Щатите, ще секнат на мига. По-добре да се съсредоточим върху първокласните каюти на първа палуба, защото ако успеят да убият мисис Клифтън и още един-двама от семейството, това ще е първото и последно плаване на „Бъкингам“. Затова през цялото пътуване ще патрулираме на смени от по четири часа. Хартли, поемате каютите първа класа до два след полунощ. Аз ще ви сменя и ще ви събудя малко преди шест. Кран и Робъртс поемат същите вахти във втора класа, защото подозирам, че клетката се намира именно там.