Джеффри Арчер - По-силно от меча

— От мен?

— Не. От детектив инспектор Уоруик.

— Защо, да не си намислил да убиеш някого?

— Не, просто търся един липсващ човек.

— Което е и причината да пътуваш за Щатите.

— Да. Само че нямам представа къде живее въпросният човек, нито как да науча.

— Мисля, че ще откриеш домашния й адрес в бордовата книга на този кораб.

— Как е възможно това?

— Тя пътува с нас на първото плаване и е трябвало да даде паспорта си на домакина. Така че е почти сигурно, че той има адреса й в папките си. Вярно, минали са няколко години, но поне е някаква отправна точка. Подозирам, че при нормални обстоятелства той едва ли ще е склонен да разкрива лична информация за друг пътник, но тъй като ти си директор от борда на компанията и следователно тя е била твой гост по време на плаването, едва ли ще имаш проблеми.

— Откъде знаеш, че липсващият човек е Саманта?

— Майка ти ми каза.

— Но аз не съм й казвал нищо.

— Не с много думи. Но през годините научих, че тази жена никога не бива да бъде подценявана. Макар че когато въпросът е личен, дори тя може да прави грешки.

— Като Дезмънд Мелър ли?

— Никога не съм си помислял, че е възможно заместилият Алекс Фишър да се окаже още по-голям проблем от него.

— А между Мелър и Фишър има една голяма разлика — каза Себ. — Мелър е умен, което го прави много по-опасен.

— Мислиш ли, че има шансове да стане заместник-председател на борда?

— Не мислех, докато Рос Бюканан не ме убеди в противното.

— Може би затова Ема обмисля дали да не прибегне до ядрената опция и да принуди Мелър да свали картите си на масата.

— На коя маса?

— Масата на борда. Ще го остави да се кандидатира за неин заместник, но ще му се противопостави и ще предложи свой кандидат. Ако той изгуби, няма да има друг избор, освен да се оттегли.

— А ако тя изгуби?

— Ще трябва да се научи да живее с това.

— Кой е кандидатът й?

— Предполагам, че трябва да си ти.

— Няма начин. Бордът задължително ще подкрепи Мелър пред мен, до голяма степен заради възрастта ми, а това означава, че майка ми в крайна сметка ще се принуди да подаде оставка. Което, като се замисля, може дори да е част от плана на Мелър. Ще се наложи да я накарам да размисли. Пък и точно сега това не е единствената й грижа.

— Ако имаш предвид лейди Вирджиния и делото й за клевета, не мисля, че това вече е проблем.

— Защо си толкова сигурен?

— Не съм, но от доста време не съм чувал за нищо ново на този фронт. След още година майка ти ще може да поиска от съда да извади иска от списъка, но аз я посъветвах да не го прави.

— Защо?

— Когато попаднеш на спяща змия, не я ръчкай с пръчка с надеждата да я накараш да избяга, защото е по-вероятно да те ухапе.

— А онази жена е отровна — рече Себ. — Между другото, дори нямам представа защо съди майка ми.

— Ще ти разкажа на вечеря.

Домакинът на кораба се оказа изключително полезен. Успя да намери адреса на мис Саманта Съливан — Кейбъл стрийт 2043, Джорджтаун, Вашингтон, окръг Колумбия, макар че не можеше да е сигурен дали тя все още живее там, тъй като не била пътувала с кораба от онова първо плаване. Себ се надяваше, че номер 2043 ще се окаже малък апартамент, в който тя живее сама или с някоя от колежките си от „Смитсониън“.

Благодари на домакина, изкачи стъпалата до грил ресторанта и седна на масата при баща си. Едва след като стюардът отсервира основното ястие, Себ повдигна темата за съдебния иск на Вирджиния.

— Много драматична история, или поне тогава си мислехме така — каза Хари и си запали хаванска пура, каквато не би могъл да си купи на американски кораб. — Майка ти говореше на годишната среща на акционерите и когато дойде време за въпроси, Вирджиния попита дали един от директорите на „Барингтън“ не е продал всичките си акции с намерението да срине компанията.

— И как се справи майка ми с този въпрос?

— Превърна го в преимущество, като попита дали Вирджиния има предвид трите случая, в които Алекс Фишър като неин представител в борда беше продал и после изкупил обратно собствените й акции, като в същото време си докара добра печалба.

— Но това си е самата истина — каза Себ. — Не може да се нарече клевета.

— Съгласен съм, но майка ти не се стърпя и смушка змията с много остра пръчка, като добави… — Хари остави пурата, облегна се назад и затвори очи. — „Ако намерението ви е било да поставите компанията на колене, лейди Вирджиния, значи сте се провалили. И провалът ви е достоен за оплакване, защото бяхте победена от обикновени почтени хора, които искат компанията да успее…“ Не, не — поправи се Хари. — Точните й думи бяха „да се развива успешно“. Публиката избухна в овации, а Вирджиния се изнесе, като викаше: „Ще се видим в съда“. И наистина, не след дълго се обади адвокатът й. Но това беше преди доста време, така че да се надяваме, че са я посъветвали да изостави иска и да се скрие в храсталаците.