Джеффри Арчер - По-силно от меча

Актьорите нададоха стон, докато слизаха от сцената и се превърнаха отново в ученици, които вземаха чантите и книгите си и излизаха от залата. Себ се развесели, като видя как лейди Макбет хваща Банко за ръка. Нищо чудно, че мистър Суон предупреждаваше Сара да не го гледа по време на сцената с духа. Проницателен човек.

Мистър Суон не изключи осветлението, докато не подготви декорите за банкета. След това взе опърпания сценарий, прибра го в старата си кожена чанта и бавно тръгна към изхода. Отначало не забеляза, че някой седи в дъното на залата, и не успя да скрие изненадата си, когато видя кой е той.

— Тази година не поставяме „Отело“ — каза той. — Но ако го поставяхме, нямаше да ми се налага да търся кой да играе Яго.

— Не, мистър Суон. Пред вас е принц Хал, дошъл да коленичи и да моли краля за прошка, че е направил ужасна грешка, от която може никога да не се възстанови.

Старецът замръзна, когато Себастиан извади портфейла си, измъкна от него чек и го връчи на някогашния директор.

— Но това е много повече от онова, за което се бяхме разбрали — промълви той с треперещ глас.

— Не и ако все още искате онези гримьорни, свястна завеса и нови костюми.

— Както и отделна съблекалня за момичетата — рече Суон. — Но мога ли да попитам какво искахте да кажете със споменаването за ужасна грешка, от която може и да не се възстановите, мистър Клифтън?

— Дълга история — каза Себ. — И няма да ви отегчавам…

— Аз съм стар човек с много свободно време — каза Суон и седна срещу Себ.

Себастиан му разказа как за първи път бе срещнал Саманта на церемонията по случай завършването на Джесика и как е бил зашеметен от нея.

— Не ми се вярва подобно нещо да се случва много често — с усмивка рече Суон.

— Успях да се окопитя достатъчно, за да я поканя на вечеря. Не след дълго осъзнах, че искам да прекарам остатъка от живота си с нея. — Старецът знаеше кога да запази мълчание. — Но когато откри, че нямам намерение да изпълня обещанието си към вас, тя ме напусна и се върна в Америка. — Себ замълча за момент. — И оттогава не съм я виждал.

— В такъв случай ви моля да не правите същата грешка, която направих аз на вашата възраст.

— Нима сте направили същата грешка?

— В известен смисъл даже по-лоша. Малко след като завърших университета ми предложиха работа като учител по английски в една гимназия в Устършър. Никога не съм бил по-щастлив, докато не се влюбих в най-голямата дъщеря на директора, но не намерих смелост да й го кажа.

— Защо?

— Винаги съм бил стеснителен, особено с жените, пък и се страхувах, че директорът няма да одобри. Сега може да изглежда и глупаво, но по онова време светът беше различен. Преместих се в друго училище и по-късно научих, че тя така и не се омъжила. Сигурно щях да го понеса, но миналата година, когато отидох на погребението й, по-малката й сестра ми каза, че съм бил нейната първа и единствена любов, но баща й казал, че не бива да прави нищо, докато не разкрия чувствата си. Какъв глупак съм бил само. Един пропуснат момент и цял живот съжаление. Млади човече, за нищо на света не правете същата грешка. Сърцето слабо не печели хубаво момиче.

— Робърт Бърнс? — попита Себ.

— За вас все още има надежда — каза Суон, изправи се с помощта на бастуна си и хвана Себ под ръка. — Благодаря за щедростта ви. С нетърпение очаквам честта да се запозная с мис Съливан. — Обърна се към Себ. — Мистър Клифтън, ще бъдете ли така добър да я попитате дали ще се съгласи да открие новия театър „Саманта Съливан“?

— Здрасти, почитаема родителко, смятам да ходя до Америка по работа и се питах дали…

— Да не плаваш с „Бъкингам“ ли? Разбира се, но не забравяй правилото на Боб Бингам, че членовете на семейството трябва да си плащат пътуването. Ако можеш да заминеш следващата седмица, ще пътуваш с баща си. Той отива в Ню Йорк на среща с издателя си.

Себастиан си погледна бележника.

— Ще трябва да променя няколко срещи, но иначе изглежда чудесно.

— И какво те кара да заминеш за Щатите?

— Бизнес възможност, която трябва да проуча по искане на мистър Кауфман.

Веднага щом затвори, Себ се почувства виновен, че не бе казал на майка си истинската причина за пътуването, тъй като се страхуваше, че ще се представи като пълен глупак — за пореден път.

Но той нямаше представа къде живее Сам и как би могъл да я намери. Обмисляше проблема, когато Вик Кауфман влезе в кабинета му и го изненада.

— Забеляза ли какво повтаря баща ми напоследък?