Джеффри Арчер - По-силно от меча

— Не, не съм — отвърна Себ. — Сол понякога забравя, но пък вече е минал седемдесетте.

— Когато избягал от Полша, не е донесъл удостоверението си за раждане, но веднъж спомена, че си спомня погребението на кралица Виктория, така че по-скоро наближава осемдесетте. Да си призная, малко съм разтревожен, защото ако със стареца стане нещо, ти все още не си готов да поемеш банката, а аз просто не съм достатъчно добър.

На Себ и през ум не му беше минавало, че Сол Кауфман няма да е вечно председател на борда, и преди Вик да повдигне въпроса определено не беше мислил, че той може да поеме банката.

В момента Себ имаше четиринайсет подчинени, повечето от които по-възрастни от него; отделът му беше третият най-печеливш за банката, малко след обмяната на валута и потребителските стоки.

— Не се безпокой за това, Вик — опита се да го окуражи Себ. — Сигурен съм, че баща ти има още много време пред себе си.

Но на седмичната му среща с председателя мистър Кауфман попита на няколко пъти за името на клиента, когото представляваха в една сделка с развитие на земя, макар Себ да знаеше, че са правили бизнес с него поне два пъти преди.

През свободното си време Себ толкова много бе мислил какво става в една друга банка през няколко улици, че и през ум не му бе минало, че бъдещето му в „Кауфман“ не е гарантирано. Опита се да не мисли за най-лошия възможен сценарий — старецът се оттегля по здравословни причини, „Фартингс“ придобиват „Кауфман“ и Себ пише втора оставка до новия председател на двете банки.

Дори се замисли дали да не отмени пътуването си до Щатите, но знаеше, че ако не замине с отлива в петък вечер, никога няма да намери куража да го направи.

През петдневното плаване до Ню Йорк Себ определено се наслади на компанията на баща си, не на последно място поради факта, че за разлика от майка му, Хари задаваше безкрайни въпроси, на които Себ не искаше да отговаря.

Двамата винаги вечеряха, а понякога и обядваха заедно. През деня баща му се заключваше в каютата си, като слагаше на вратата си табелка „НЕ БЕЗПОКОЙТЕ“. Трудеше се дълго и неуморно по последната чернова на най-новия си ръкопис, който щеше да връчи на Харолд Гинзбърг час след като корабът влезе в пристанището.

Затова Себ остана изненадан, когато при енергичната си сутрешна разходка по горната палуба завари баща си излегнат на един шезлонг да чете любимия си писател.

— Това да не означава, че си приключил с книгата? — попита той, докато сядаше на съседния шезлонг.

— Да — каза Хари и остави „Нетърпеливо сърце“ 10 10 Роман на Стефан Цвайг. — Б.пр. настрани. — Сега остава само да дам ръкописа на Харолд и да чакам мнението му.

— Искаш ли моето?

— За моята книга ли? Не, но за една друга да.

— За коя книга говорим?

— „Чичо Джо“ — каза Хари. — Харолд е предложил на госпожа Бабакова сто хиляди долара аванс за правата в цял свят срещу петнайсет процента хонорар и аз не съм сигурен какво да я посъветвам.

— Но има ли изобщо шанс някой да намери копие на книгата?

— Преди мислех, че е безнадеждно, но Харолд ми каза, че госпожа Бабакова знае къде може да се открие бройка. Единственият проблем е, че мястото е в Съветския съюз.

— А казала ли му е къде по-точно в Съветския съюз?

— Не. Щяла да каже единствено на мен, което е и причината да замина за Питсбърг веднага щом се видя с Харолд в Ню Йорк.

Хари остана изненадан от следващия въпрос на сина си.

— Сто хиляди долара голяма сума ли ще е за госпожа Бабакова, или тя е задоволена?

— Избягала е от Русия без пукнат грош, така че подобни пари биха променили целия й живот.

— Тогава ако смяташ, че предложението на господин Гинзбърг е справедливо, бих я посъветвал да приеме. Всеки път, когато искам да приключа сделка, се опитвам да разбера доколко другата страна се нуждае от парите, защото това винаги влияе на начина ми на мислене. Ако парите им трябват отчаяно, аз съм зад волана. Ако ли не…

Хари кимна.

— В този случай обаче има риск — продължи Себ. — Защото ако ти си единственият човек, на когото тя е готова да каже къде е скрита книгата, можеш да си сигурен, че тя се надява, че ти ще си онзи, който ще иде да я вземе.

— Но книгата е в Съветския съюз.

— Където ти си персона нон грата. Така че каквото и да става, не давай обещания.

— Не ми се иска да я разочаровам.

— Татко, знам, че сигурно е забавно да сринеш сам съветската империя, но Джеймс Бонд е единственият, който триумфира над КГБ. Така че по-добре да се върнем в истинския свят, защото аз също се нуждая от съвет.