Джеффри Арчер - По-силно от меча

— Петдесет секунди — каза Робъртс, когато спряха до стигащия до кръста им парапет.

— Помниш ли как метнахме Фишър в реката в края на срока?

— Бих ли могъл да забравя?

— Добре, броим до три, мятаме това чудо в океана и се отърваваме веднъж завинаги от него — каза Джайлс.

— Едно… — двамата залюляха вазата, но тя помръдна само няколко сантиметра, — две… — може би още няколко, — три… — Замахнаха колкото се може по-силно и запратиха вазата над парапета. Докато тя летеше надолу, Хари беше убеден, че ще падне на палубата или в най-добрия случай ще улучи парапета, но тя успя да прелети на сантиметри от него и цопна в морето. Джайлс вдигна ликуващо ръце и извика: „Успяхме!“.

В същия миг бомбата избухна и ги запрати назад през палубата.

Кевин Рафърти включи надписа „Свободно“ веднага щом видя Мартинес да излиза от къщата си на Итън Скуеър. Заповедите му едва ли можеха да са по-ясни. Ако клиентът се опиташе да избяга, трябваше да приеме, че няма намерение да извърши второто плащане за атентата срещу „Бъкингам“ и следва да бъде наказан по съответния начин.

Първоначалната заповед бе одобрена от регионалния командир на ИРА в Белфаст. Единствената промяна, на която се бе съгласил командирът, бе Кевин да си избере кой от двамата синове на дон Педро да бъде елиминиран. Но тъй като Диего и Луис вече бяха в Аржентина и явно нямаха намерение да се връщат в Англия, дон Педро оставаше единственият наличен кандидат за особената версия на руска рулетка, която му бе приготвил шофьорът.

— До летището — каза Мартинес, докато се качваше в таксито…

Рафърти излезе на Итън Скуеър и продължи по Слоун стрийт към Батърси Бридж, без да обръща внимание на шумните протести от задната седалка. Беше четири сутринта, продължаваше да вали и той се размина само с десетина коли, преди да мине по моста. След няколко минути спря пред един изоставен склад в Ламбет и след като се увери, че наоколо няма никого, изскочи навън, бързо отключи ръждивия катинар на вратата, вкара таксито вътре и го обърна, за да е готов за бързо измъкване, след като си свърши работата.

Сложи резето и включи голата, покрита с прах крушка, висяща от една греда в средата на склада. Извади от вътрешния си джоб револвер и се върна при таксито. Макар да беше на половината на годините на Мартинес и два пъти по-силен от жертвата си, не можеше да си позволи да рискува. Когато някой си мисли, че му предстои да умре, адреналинът си казва думата и може да го превърне в супермен в последните му усилия да оцелее. Освен това Рафърти подозираше, че Мартинес не за първи път се изправя пред възможна смърт. Този път обаче смъртта му нямаше да е само възможна.

Отвори задната врата и направи знак с револвера на дон Педро да слезе.

— Тъкмо ви носех парите — каза Мартинес и взе сака си.

— Несъмнено с надеждата да се срещнем на летището. — Рафърти знаеше, че ако сумата е пълна, няма да има избор, освен да пощади живота на Мартинес. — Двеста и петдесет хиляди паунда, така ли?

— Не, малко над двайсет и три хиляди. Просто капаро, нали разбирате. Останалите пари са в къщата, така че ако се върнем…

Рафърти знаеше, че къщата на Итън Скуеър, както и другите активи на Мартинес, са в ръцете на банката. Мартинес явно се беше надявал да се добере до летището преди от ИРА да открият, че няма намерение да изпълни своята част от сделката.

Взе сака и го метна на задната седалка. Реши да проточи смъртта на Мартинес повече, отколкото бе възнамерявал. В края на краищата нямаше нищо за вършене през следващия час.

Посочи с револвера дървения стол точно под електрическата крушка — той вече беше изцапан със засъхнала кръв от предишни екзекуции, бутна дон Педро да седне и върза ръцете му отзад преди той да успее да реагира. Беше правил това с други жертви вече няколко пъти. Върза и краката на Мартинес и отстъпи, за да се наслади на резултата от труда си.

Сега му оставаше само да реши колко време живот да отпусне на жертвата си. Единственото му ограничение бе, че трябваше да е на летището навреме за сутрешния полет до Белфаст. Погледна си часовника. Винаги се наслаждаваше на физиономията на жертвата, когато тя си мисли, че може би все още има шанс за оцеляване.

Върна се при таксито, отвори сака и преброи пачките нови банкноти от по пет паунда. Дръпна ципа и сложи сака в багажника. В края на краищата Мартинес вече нямаше да има нужда от него.

Заповедта на регионалния командир беше ясна — след като работата бъде свършена, Рафърти трябваше да остави тялото в склада и друг член на организацията щеше да се погрижи за премахването му. Рафърти трябваше само да се обади по телефона и да каже: „Пратката е готова“. След това трябваше да отиде на летището и да остави таксито и парите на най-горното ниво на дългосрочния паркинг. Прибирането и разпределянето на парите беше задължение на друг човек.