Джеффри Арчер - По-силно от меча

Ема стана с неохота, зашляпа по пода, застана до Хари и погледна картичката.

— Обади се на капитана и му кажи да дойде веднага — каза Хари. — Трябва да разберем какво има във вазата — добави и клекна.

— Сигурно само вода — каза Ема и посегна към вазата.

Хари сграбчи китката й.

— Вгледай се по-внимателно, скъпа. Вазата е прекалено голяма за нещо така деликатно като букет лилии. Обади се на капитана — повтори той, този път по-настоятелно.

— Може просто цветарят да е сгрешил.

— Да се надяваме — каза Хари и тръгна към вратата. — Но това не е риск, който можем да си позволим.

— Къде отиваш? — попита Ема, докато вдигаше телефона.

— Да събудя Джайлс. Той има повече опит с експлозивите от мен. Две години ги е залагал под краката на настъпващите немци.

Хари излезе в коридора и зърна някакъв възрастен мъж да изчезва към централното стълбище. За миг си помисли, че човекът се движи прекалено бързо за годините си. Почука решително на вратата на Джайлс, но му се наложи да заблъска с юмрук, преди да му отговори сънен глас:

— Кой е?

— Хари.

Напрегнатият му тон накара Джайлс моментално да скочи и да отвори вратата.

— Какво има?

— Ела с мен — каза Хари без никакви обяснения.

Джайлс навлече халата си и последва зет си по коридора към голямата каюта.

— Добро утро, сестричке — каза на Ема, когато влязоха.

Хари му подаде картичката и каза само:

— Нейно Кралско Височество.

— Ясно — каза Джайлс, докато се взираше в картичката. — Значи не кралицата майка е изпратила цветята. Но ако не е тя, тогава кой? — Наведе се да огледа вазата. — Който и да го е направил, би могъл да напъха вътре доста семтекс 1 1 Пластичен експлозив. — Б.пр. .

— Или просто вода — каза Ема. — Сигурни ли сте, че не се тревожите напразно?

— Ако е вода, тогава защо цветята вече увяхват? — попита Джайлс.

Точно тогава капитан Търнбул почука на вратата и влезе.

— Викали сте ме, госпожо председател.

Ема започна да му обяснява защо съпругът й и брат й клечат пред масата.

— На борда има четирима служители от САС — прекъсна я капитанът. — Те биха могли да отговорят на всички въпроси на мистър Клифтън.

— Предполагам, че не са се озовали на борда случайно — каза Джайлс. — Не мога да повярвам, че са решили да прекарат едновременно почивката си в Ню Йорк.

— Тук са по молба на секретаря на кабинета — отвърна капитанът. — Но сър Алън Редмейн ме увери, че става въпрос просто за предпазна мярка.

— Както обикновено, този човек знае нещо, което ние не знаем — рече Хари.

— Значи може би е време да разберем какво е това нещо.

Капитанът излезе и тръгна енергично по коридора към каюта 119. Полковник Скот-Хопкинс отговори на почукването много по-бързо от Джайлс.

— Имате ли експерт по обезвреждане на бомби в екипа си?

— Сержант Робъртс. Беше в сапьорското отделение в Палестина.

— Нужен ми е веднага. В каютата на председателя.

Без да губи време да пита защо, полковникът се затича по коридора към централното стълбище и едва не се сблъска с капитан Хартли, който тичаше насреща му.

— Току-що видях Лайъм Дохърти да излиза от тоалетната в салона на първа класа.

— Сигурен ли си?

— Да. Влезе като лорд и след двайсет минути излезе като Лайъм Дохърти. Тръгна към втора класа.

— Това може да обясни всичко — каза Скот-Хопкинс и продължи надолу по стълбището, следван плътно от Хартли. — Коя е каютата на Робъртс? — попита той, без да забавя крачка.

— Седем четири две — отвърна Хартли, докато прескачаха червената верига, преграждаща по-тясното стълбище. Не спряха, докато не стигнаха седма палуба, където ефрейтор Кран излезе от сенките.

— Дохърти да е минавал покрай теб преди няколко минути?

— По дяволите — рече Кран. — Знаех си, че съм видял кучия син да се перчи по Фолс Роуд. Влезе в седемстотин и шеста.

— Хартли — каза полковникът, докато тръгваше по коридора, — двамата с Кран дръжте под око Дохърти. Гледайте да не излезе от каютата си. Направи ли опит, арестувайте го.

След секунди заблъска по вратата на каюта 742. Сержант Робъртс отвори на секундата и поздрави Скот-Хопкинс с „Добро утро, сър“, сякаш командирът му редовно го будеше посред нощ по пижама.

— Робъртс, грабвай инструментите и тръгвай с мен. Нямаме нито миг за губене — каза полковникът и отново забърза.

Робъртс успя да догони командира си след третата площадка. Когато стигнаха коридора на първа класа, Робъртс вече знаеше от кои негови умения има нужда. Втурна се в каютата на председателя и се вгледа внимателно във вазата, след което бавно я обиколи.