Джеффри Арчер - По-силно от меча

Когато пъхна ключа в ключалката, първата му мисъл бе, че няма да живее тук още дълго, но когато отвори вратата, със смущение забеляза, че всички лампи са угасени. Да не би Сам да имаше вечерна лекция? В мига, в който запали, усети, че нещо не е наред. Нещо липсваше, но какво? Изтрезня моментално, когато осъзна, че някои лични вещи, сред които снимката на двамата в Сентръл Парк, една от скиците на Джесика и репродукцията на „Нощна стража“ на Сам ги няма никакви.

Нахълта в спалнята и отвори шкафовете от страната на Сам. Погледна под леглото. Куфарите й вече не бяха там.

— Не, не! — извика той и изтича в кухнята.

И видя плика. Беше подпрян на малка червена кожена кутийка и адресиран до Себастиан. Отвори го и извади писмото, написано с решителния, дързък почерк на Сам.

Скъпи Себ,

Това е най-трудното писмо, което ми се е налагало да пиша през живота си, защото ти си животът ми. Но се боя, че мъжът, който дойде в галерия „Агню“, готов да похарчи и последното си пени, за да купи една от рисунките на сестра си, не е същият, с когото закусих тази сутрин.

Мъжът, който така се гордееше да работи със Седрик Хардкасъл и презираше всичко, което олицетворяваше Ейдриън Слоун, не е същият, който сега смята, че няма задължения към мистър Суон, човекът, благодарение на когото си е докарал солиден бонус. Забрави ли думите на мистър Суон: „Щом Хари Клифтън е ваш баща, това ми е достатъчно“?

Ако Седрик беше жив, нищо от това нямаше да се случи, защото знаеш, че той щеше да се погрижи да спазиш своята част от уговорката и че ако не го направиш, той ще го направи вместо теб.

Не се съмнявам, че кариерата ти ще продължи да се развива все така устремно и че ще постигаш изумителен успех във всичко, с което се захванеш. Но това не е онзи вид успех, от който бих искала да съм част.

Влюбих се в сина на Хари и Ема Клифтън, брата на Джесика Клифтън, което е една от многото причини да исках да съм съпругата на Себастиан Клифтън. Но онзи човек вече не съществува. Въпреки всичко ще ценя до края на живота си краткото време, през което бяхме заедно.

Себастиан рухна на колене. Думите на бащата на Сам отекваха в ушите му. „Саманта определя правилата също като майка ти, а ние, простосмъртните, трябва да живеем според тях, освен ако не се водим по същия морален компас.“

— Ще видя дали Нейна Светлост е у дома — каза икономът.

„Ама че нелепа забележка — помисли си лейди Вирджиния. — Мортън много добре знае, че съм у дома.“ Всъщност той искаше да каже: „Ще проверя дали Нейна Светлост иска да говори с вас“.

— Кой е, Мортън? — попита тя, когато икономът влезе в стаята.

— Мисис Присила Бингам, милейди.

— Разбира се, че съм у дома за мисис Бингам — каза Вирджиния и вдигна телефона до себе си. — Присила, скъпа.

— Вирджиния, скъпа.

— От много време не сме се чували.

— От страшно много време, а имам да ти казвам толкова неща.

— Защо не наминеш и не останеш в Лондон за няколко дни? Ще бъде като в добрите стари времена. Ще обикаляме магазините, ще ходим на театър, ще пробваме един-два нови ресторанта и дори ще посетим „Анабел“, където човек просто трябва да бъде видян, скъпа.

— Звучи страхотно. Ще проверя графика си и ще ти се обадя пак.

Вирджиния затвори и се замисли за приятелката си. Не се бяха виждали много след последното й посещение в Мейбълторп Хол, когато съпругът на Присила Робърт се държа така отвратително. И по-лошо, оттогава Робърт бе преминал на страната на врага. Не само че беше в борда на „Барингтън Шипинг“, но и бе изиграл важна роля в освобождаването на представителя й майор Фишър като директор.

И сякаш за да влоши нещата още повече, бе настоял Присила да замине с него на първото плаване на „Бъкингам“ до Ню Йорк, въпреки че Вирджиния й бе споделила, че са й отказали първокласна каюта.

Когато се прибра, Присила каза на Вирджиния, че през първата нощ на плаването нещо много се било объркало, но Робърт отказал да сподели с нея. Вирджиния се зарече да стигне до дъното на историята, но трябваше да чака, защото в момента бе взела на мушка не Ема Клифтън, а Боб Бингам.

Когато няколко дни по-късно се появи в апартамента й, Присила изброи куп бедствия, случили се по време на пътуването, включително една ужасна вечеря, която трябвало да изтърпи с онази кариеристка Ема Клифтън. Храната не ставала за ядене, виното имало привкус на корк, а персоналът сякаш бил взет от квартална кръчма. Присила обаче я увери, че била поставила мисис Клифтън на мястото й, и то няколко пъти.