Джеффри Арчер - По-силно от меча

Двамата млади банкери седяха на ръба на зелената кожена пейка, когато председателят даде думата на министъра на транспорта.

— Господин председател — започна министърът, вкопчил се в куфарчето си, — тук съм, за да съобщя на Камарата кой маршрут беше избран от министерството ми за предложеното разширяване на магистралата, която ще минава през графство Шропшър.

Ако на покритите с ламперия стени не беше изписана с големи букви думата „ТИШИНА“, Себ щеше да скочи във въздуха, когато министърът спомена покрайнините на Шифнал, включително Шифнал Фарм, като част от маршрута на новата магистрала.

След като отговори на няколко въпроса от депутатите, министърът се върна на мястото си на предната пейка, за да могат да започнат дебатите по външната политика.

Себ и Вик не се интересуваха дали правителството възнамерява да наложи икономически санкции на Южна Африка, така че се измъкнаха тихо навън, слязоха долу и излязоха на площада. Едва тогава Себ подскочи във въздуха и изкрещя:

— Успяхме!

Когато на следващата сутрин съненият Себастиан се появи на закуска, Саманта четеше „Гардиан“.

— Къде беше снощи? — попита тя. — Дори не те чух да се връщаш.

— С Вик празнувахме. Извинявай, трябваше да ти се обадя.

— Какво сте празнували? — попита Сам.

Себ не отговори, а си приготви купа корнфлейкс.

— Да не би това, че мистър Суон е познал, че новата магистрала ще минава право през Шифнал Фарм и, ако мога да цитирам „Гардиан“ — Сам погледна статията пред себе си, — „е донесла малко състояние на шепа спекуланти“? — И подаде вестника на Себ, който само погледна заглавието.

— Трябва да разбереш — каза той между лъжиците. — Това означава, че ще имаме достатъчно пари да си купим къща в Челси.

— А ще останат ли достатъчно, за да може мистър Суон да построи театъра си в Шифнал?

— Зависи…

— От какво? Ти му даде думата си, че ако информацията му се окаже вярна, ще му платиш онези осем хиляди двеста трийсет и четири паунда, които му трябват за завършване на театъра.

— Но аз изкарвам само четири хиляди на година! — запротестира Себ.

— И ще получиш бонус от четирийсет хиляди.

— Върху които трябва да платя данък общ доход.

— Не и ако направиш дарение.

— Но няма никакво записано споразумение!

— Себ, чуваш ли се какво говориш?

— Както и да е — бързо добави Себ, — мистър Кауфман ще направи малкото състояние, не аз.

— Защото мистър Кауфман пое риска, когато можеше да изгуби малко състояние. Докато ти нямаше нищо за губене и всичко за печелене.

— Не разбираш… — започна Себ.

— Много добре разбирам — прекъсна го тя.

Себ бутна купата настрани и стана от масата.

— Трябва да тръгвам. Вече закъснявам, а днес ме чака много работа.

— Като това да решиш как да похарчиш парите, които ти спечели мистър Суон ли?

Себ се наведе да я целуне, но тя се извърна.

— А истината е, че никога не си имал намерение да плащаш на мистър Суон, нали?

Себ не направи опит да й отговаря, а се обърна и бързо тръгна към вратата.

— Не разбираш ли, че ако не платиш на мистър Суон, ще си същият като Ейдриън Слоун? — възкликна Сам.

Себ не отговори, а взе куфарчето си и забърза навън, без да каже довиждане. На улицата спря такси. Докато пътуваше по Сити Роуд, започна да се пита колко време ще мине, преди да може да си позволи собствена кола и шофьор, подобно на Сол Кауфман. Но мислите му все се връщаха към Сам и думите й: „ще си същият като Ейдриън Слоун“.

Реши да запази маса за двама в „Мирабел“ за вечерта и двамата да си говорят за всичко, само не и за банки. През обедната почивка щеше да посети мистър Гард в Хатън Гардън и да купи онази марказитена брошка. Тогава Сам щеше да започне да оценява предимствата да е сгодена за Себастиан Клифтън.

— Обичайната ви маса ли, мистър Кауфман?

Себ се запита колко ли време ще мине преди оберкелнерът да го посрещне с: „Обичайната ви маса ли, мистър Клифтън?“.

По време на обяда в „Грил Рум“ бе казал на председателя, че вече е набелязал един-два имота, чиито продавачи, изглежда, не подозират за истинската им стойност.

След обяда, на който пи малко повече от необходимото, взе такси до Хатън Гардън. Мистър Гард отвори сейфа и извади третия поднос отгоре. Себ със задоволство видя, че тя си беше все още там — викторианска брошка с марказит, заобиколен от диаманти. Сигурен бе, че Сам няма да й устои.

В таксито на връщане към Излингтън се чувстваше сигурен, че по време на вечерята в „Мирабел“ ще успее да я накара да вижда нещата по неговия начин.