Джеффри Арчер - По-силно от меча

— Ще ви се плаща по пет паунда на час плюс разходите, както и бонус от двайсет и пет паунда, ако съм доволна от работата ви.

Алекс се усмихна. Досега Вирджиния нито веднъж не беше плащала обещания бонус, а представата й за разходи включваше пътуване в трета класа и без преспиване. Но предвид сегашната ситуация той не беше в състояние да откаже пет паунда на час.

— За кога ще ви трябва докладът ми?

— След десет дни, Алекс. И тогава може би ще имам друга работа за вас, по-близка до дома.

Вирджиния бе планирала посещението на Присила Бингам в Лондон с военна точност. Нищо не бе оставено на случайността.

В понеделник двете бяха откарани до Епсъм, където се присъединиха към лорд Малмсбъри в личната му ложа при финалната линия. На Присила определено й хареса да попадне в кралското крило, където няколко мъже й направиха комплимент за костюма й на Хартнел и шапчицата в стил Джаки Кенеди. От години не беше ставала обект на такова внимание.

Във вторник след лек обяд в „Симпсънс“ двете се отбиха на коктейл в Банкетната зала в Уайтхол, след което отидоха на галавечеря в „Савой“ в подкрепа на Червения кръст, на която гостите бяха забавлявани от Мат Монро.

В сряда бе ред на „Куинс Клъб“, където гледаха мач по поло между отбора на Уиндзор начело с младия принц на Уелс и гостуващи аржентинци, от които Присила не можеше да откъсне поглед. Вечерта имаха запазени места за новия мюзикъл „Коса“, който накара не един или двама от зрителите да повдигнат вежди.

В четвъртък (един бог знае как Вирджиния се бе уредила с покани) присъстваха на градинско парти в Бъкингамския дворец, на което Присила беше представена на принцеса Александра. После вечеряха с херцог Бриджуотър и най-големия му син Бофи, който не можеше да откъсне поглед от Присила. Наложи се Вирджиния да го предупреди, че малко прекалява, въпреки че именно тя го окуражаваше.

В петък Присила бе така изтощена, че прекара сутринта в леглото и стана навреме за часа си при фризьорката, след което отидоха в Ковънт Гардън да гледат постановка на „Жизел“.

В събота сутринта присъстваха на тържественото посрещане на знамето, като наблюдаваха церемонията от Скотиш Офис, гледащ към Конната гвардия. Вечеряха на спокойствие в апартамента на Вирджиния. „Никой в Лондон не би и помислил да излезе в събота вечер — обясни тя. — Улиците са пълни с чужденци и футболни хулигани.“ Но пък, от друга страна, Вирджиния от самото начало възнамеряваше да използва вечерта, за да посее първото семе на съмнението в ума на приятелката си.

— Каква седмица само — каза Присила, докато сядаха да вечерят. — Колко беше забавно. И само като си помисля, че утре трябва да се връщам в Мейбълторп.

— Не е нужно да се връщаш — каза Вирджиния.

— Но Робърт ме очаква.

— Нима? Кажи ми честно, ще забележи ли изобщо, ако прекараш още няколко дни в Лондон?

Присила остави ножа и вилицата си и явно се замисли върху предложението. В действителност Вирджиния не искаше тя да остава в Лондон и един ден повече, тъй като беше уморена и не беше планирала нищо за следващата седмица.

— Замисляла ли си се някога дали да не напуснеш Робърт? — попита тя, докато Мортън отново наливаше вино на Присила.

— Редовно. Но как бих могла да оцелея без него?

— Подозирам, че доста добре. В края на краищата имаш хубав дом в Болтън, да не говорим за…

— Но той не е мой.

— Би могъл да бъде — каза Вирджиния и се приготви за действие.

— Какво искаш да кажеш?

— Чете ли онази статия за Робърт в бизнес секцията на „Телеграф“ преди две седмици?

— Никога не чета бизнес секцията на който и да било вестник.

— Е, материалът беше изключително поучителен. Изглежда, че „Рибен пастет Бингам“ се оценява на около петнайсет милиона, без дългове и със сериозни финансови резерви.

— Но ако напусна Робърт, не бих искала да имам нищо общо с компанията.

— Не е нужно да имаш нещо общо с нея. Мейбълторп Хол, Болтън и вилата в Южна Франция, да не говорим за трите милиона в банковата сметка на компанията, пак ще са по-малко от петдесет процента от стойността й. А петдесет процента са онова, което можеш да очакваш след двайсет и шест години брак и син, когото буквално си отгледала сама заради всички онези часове, които съпругът ти е прекарал извън дома в гонене на кариера.

— Откъде знаеш, че в сметката на компанията има три милиона?

— Всеки може да провери в Търговския регистър. Три милиона сто четирийсет и две хиляди и деветстотин, ако трябва да съм точна.