Джеффри Арчер - По-силно от меча

— Нямах представа.

— Все пак, скъпа, каквото и да решиш, винаги ще те подкрепя.

Дори Вирджиния се изненада от сълзливото обаждане от Мейбълторп Хол следващия петък.

— Толкова съм самотна — изстена Присила. — Тук просто няма какво да се прави.

— Тогава защо не дойдеш до Лондон да ми погостуваш за няколко дни, скъпа? Бофи Бриджуотър вчера ме питаше дали ще идваш отново в града.

Когато на следващия следобед Присила цъфна на прага на Вирджиния, първите й думи бяха:

— Познаваш ли добър адвокат по бракоразводни дела?

— Най-добрия — отвърна Вирджиния. — В края на краищата тя ме представляваше на два пъти.

След двайсет и два дни Робърт Бингам получи призовка за бракоразводно дело. Но майор Фишър така и не получи бонуса си.

Всички станаха, когато Нейна Чест съдия Хейвърс влезе в залата. Тя зае мястото си и погледна надолу към двете страни. Беше изчела внимателно заявленията им и след хиляди разводи знаеше много добре какво вижда пред себе си.

— Мисис Евърит.

Адвокатката на Присила веднага стана от мястото си.

— Милейди.

— Разбирам, че между двете страни се е стигнало до споразумение, и се питам дали ще бъдете така добра да ме запознаете с условията му.

— Разбира се, милейди. В този случай представлявам ищцата, мисис Присила Бингам, докато уважаваният ми колега мистър Брук представлява ответника, мистър Робърт Бингам. Милейди, мисис Бингам е омъжена за ответника от двайсет и шест години. През цялото това време тя е била вярна, лоялна и добросъвестна съпруга. Родила е син на име Клайв, когото е трябвала да отгледа на практика сама поради заетостта на съпруга си.

— С помощта на бавачка, готвачка, прислужница и чистачка — прошепна Боб и адвокатът му си го отбеляза.

— Дори през училищните ваканции мистър Бингам рядко е прекарвал повече от седмица с жена си и детето си и винаги е копнял да се върне във фабриката си в Гримсби. Затова предлагаме — продължи известната адвокатка — мисис Бингам да запази семейния дом, в който е живяла през последните двайсет и шест години, наред с къщата в Лондон и вилата при Кап Фера в Южна Франция, където тя и синът й винаги са прекарвали заедно дългите летни ваканции. Мисис Бингам моли също съда за сумата от три милиона паунда, за да може да издържа трите къщи и да продължи да живее според стандарта, с който е свикнала. Следва да посоча, милейди, че това е много по-малко от петдесет процента от значителното състояние на мистър Бингам.

Мисис Евърит си седна.

— Мистър Бингам съгласен ли е с тези условия, мистър Брук?

Адвокатът на Робърт се изправи бавно и подръпна реверите си.

— Милейди, мистър Бингам ще задържи семейната компания „Рибен пастет Бингам“, основана от дядо му преди повече от сто години. Той няма други искания.

— Така да бъде — рече съдията. — Но преди да се стигне до окончателно споразумение, винаги предпочитам и двете страни да потвърдят, че са доволни от подялбата, за да няма после взаимни обвинения или твърдения, че не са разбрали напълно какво е било предложено. Мистър Бингам… — Адвокатът на Робърт го побутна и Боб скочи на крака. — Съгласен ли сте с тази подялба на семейното имущество?

— Да, милейди.

— Благодаря, мистър Бингам. — Съдийката се обърна към другата страна и зададе същия въпрос на мисис Бингам.

Присила стана, усмихна й се и каза:

— Съгласна съм. Всъщност нямам нищо против бившият ми съпруг да избере едно от двете предложения.

— Колко великодушно от ваша страна — заяви съдийката.

Двамата защитници погледнаха смаяно, тъй като изобщо не бяха подготвени за подобна импровизация. Макар че със сигурност това нямаше да окаже влияние върху крайния резултат, един адвокат никога не обича да го изненадват.

— В такъв случай ще върна въпроса отново към мистър Бингам — каза съдийката. — Но тъй като предложението се нуждае от внимателно разглеждане, ще дам време на мистър Бингам да си помисли. Съдът се разпуска до утре сутринта в десет.

Боб скочи на крака.

— Много мило от ваша страна, милейди, но аз вече…

Адвокатът на Боб го дръпна да си седне, защото Нейна Чест съдия Хейвърс вече беше излязла от залата.

За Боб това бе първата изненада за деня. Втората бе, когато видя Себастиан Клифтън да седи тихо в дъното на залата и да си води бележки. Още повече се изненада, когато Себ го попита дали е свободен да вечерят заедно.

— Възнамерявах довечера да се върна в Линкълншър, но след като се налага да се появявам отново в съда утре сутринта, с удоволствие ще приема поканата ти.