Джеффри Арчер - По-силно от меча

— В такъв случай сделката е приключена. И стига да платя останалите деветдесет процента в рамките на трийсет дни, Шифнал Фарм е моя.

— Определено е ваша — каза Вон, който не искаше да признае с какво нетърпение очаква да каже на Слоун, че е изгубил сделката.

— Приятен уикенд — каза Кауфман, затвори черния телефон и вдигна червената слушалка.

— Мистър Слоун, искам да инвестирам два милиона в този изключително вълнуващ проект. — Искаше му се да види физиономията на Слоун. — Но за съжаление не успях да накарам колегите ми да се съгласят с мен, така че със съжаление трябва да оттегля офертата си. След като ме уверявате, че повечето акции вече са изкупени, това едва ли ще представлява особен проблем за вас.

Себастиан не каза на Саманта тактиката, която бе предприел мистър Кауфман за затваряне на сделката за Шифнал Фарм, защото знаеше, че тя не би одобрила, макар изгубилият да бе Слоун. Каза й обаче, че Кауфман му е предложил работа.

— Но аз си мислех, че неговата банка няма отдел за недвижими имоти.

— Вече има — отвърна Себ. — Предложи ми да основа свой собствен отдел. Като начало с малки трансакции, но с перспектива за растеж, ако успея да се докажа.

— Чудесна новина — възкликна Сам и го прегърна.

— И едва ли ще ми е много трудно да събера добри професионалисти, тъй като Слоун изхвърли целия ми екип, без да споменавам и неколцина други, които напуснаха, включително Рейчъл.

— Рейчъл ли?

— Беше секретарка на Седрик, но се задържа само една седмица при новия режим. Поканих я да дойде при мен. Започваме в понеделник на чисто. Е, не точно на чисто, защото Слоун изхвърли асистента ми и му наредил да махне от офиса всичко, което дори загатва за мен, така че той събрал всички материали, по които работех, дойде в Чийпсайд и ми ги връчи.

— Това законно ли е?

— На кого му пука, щом Слоун никога няма да разбере?

— „Фартингс Банк“ не е само Ейдриън Слоун и ти все още имаш задължения към нея.

— След начина, по който се отнесе Слоун с мен?

— Не, след начина, по който Седрик се отнасяше с теб.

— Но това не важи за Шифнал Фарм, защото по тази сделка Слоун действаше зад гърба на Седрик.

— А сега ти действаш зад неговия.

— И още как, щом това прави възможно да си купим апартамент в Челси.

— Не бива да мислим за купуване на каквото и да било, докато не си изплатиш всички дългове.

— Мистър Кауфман ми обеща бонус от четирийсет хиляди, когато правителството направи изявлението, така че няма да имам никакви дългове.

— Ако правителството направи изявлението — поправи го Сам. — Не започвай да харчиш парите, преди да разполагаш с тях. И дори сделката да е успешна, пак ще дължиш на мистър Суон повече от осем хиляди паунда, така че е по-добре засега да не мислим за местене.

Това бе още нещо, което Себ реши да не казва на Сам.

През следващите няколко седмици Себ работеше с енергия, която би впечатлила дори Седрик, и с помощта на Рейчъл и стария си екип от „Фартингс“ заработи на пълни обороти много по-бързо, отколкото мистър Кауфман бе смятал за възможно.

Себ не остана задоволен само от привличането на старите си клиенти, а като истински мародерстващ пират започна да притиска и други клиенти на „Фартингс“, като ги убеждаваше, че Слоун напълно си е заслужил да го изоставят.

Три месеца след като Себ започна да работи в „Кауфман“, председателят на борда го извика в кабинета си и попита още преди Себ да е затворил вратата:

— Чете ли днешният „Файненшъл Таймс“?

— Само първата страница и раздела за недвижими имоти. Защо?

— Защото предстои да разберем дали предсказанието на мистър Суон е вярно. — Себ не прекъсна потока от думи на Кауфман. — Оказва се, че транспортният министър ще прави изявление в Парламента днес в три следобед. Няма да е зле двамата с Виктор да идете на място и да чуете какво има да каже, след което да ми се обадите и да ми кажете дали съм направил, или изгубил цяло състояние.

Веднага щом се върна в кабинета си, Себ се обади на Джайлс в Камарата на общините и го попита дали може да уреди два пропуска за галерията за посетители, за да може с един приятел да чуе изявлението на министъра на транспорта.

— Ще ги оставя в централното фоайе — каза Джайлс.

След като затвори, Джайлс се загледа в дневния ред и се зачуди защо Себастиан проявява интерес към решение, което щеше да засегне само шепа хора в Шропшър.

Себ и Вик седнаха на четвъртия ред в галерията за посетители много преди министърът да стане, за да направи изказването си. Вуйчо Джайлс им се усмихна от правителствените банки, все още озадачен откъде е този интерес на племенника му към изявлението.