Джеффри Арчер - По-силно от меча

— Благодаря, сър. Моля, седнете, ще му съобщя, че сте тук.

Себ закрачи из фоайето, загледан в друг секундарник, който описваше по-голям кръг, но пак със същата скорост. Мислите му бяха прекъснати от потупване по рамото.

— Председателят ни чака в кабинета си. Ще те заведа.

Себ беше впечатлен, че Вик не каза „баща ми“. Усети, че дланите му се потят, и докато асансьорът пълзеше бавно към последния етаж, ги избърса в панталоните си. Когато влязоха в кабинета, завариха мистър Кауфман на телефона.

— Трябва да говоря с един колега, преди да взема решението, мистър Слоун. Ще ви се обадя отново към пет. — Себ го погледна с ужас, но Кауфман сложи пръст на устните си. — Ако е удобно.

Слоун затвори, но незабавно вдигна отново слушалката и набра номер, без да минава през секретарката.

— Ралф, Ейдриън Слоун се обажда.

— Помислих си, че сте вие — каза Вон и погледна часовника си. — Ще бъдете доволен да научите, че през целия ден никой не се е обаждал за Шифнал Фарм. Остават само още петнайсет минути и мисля, че можем да приемем, че имотът е ваш. Ще ви се обадя малко след пет, за да се разберем как ще се оправим с документацията.

— Нищо против — каза Слоун, — но не се изненадвайте, ако ви даде заето, когато ми звъннете, защото в момента работя по сделка, която е по-голяма и от Шифнал Фарм.

— Но ако някой реши да даде оферта между сега и пет…

— Това няма да се случи — заяви Слоун. — Просто се погрижете да пратите договора във „Фартингс“ в понеделник сутринта. Ще ви очаква чек.

— Пет без десет е — каза Вик.

— Търпение, дете — каза старецът. — Само едно нещо е от значение, когато се опитваш да приключиш сделка. Избирането на подходящия момент. — Облегна се назад и затвори очи, макар да бе нащрек. Беше наредил на секретарката си да не го безпокоят при никакви обстоятелства между пет без десет и пет и десет.

Нито Вик, нито Себ не казаха нито дума.

Внезапно очите на Сол се отвориха и той изправи гръб. Провери дали двата телефона на бюрото му са поставени точно там, където ги искаше. В пет без шест се наведе напред и вдигна черния телефон. Набра номера на агенция на недвижими имоти от Мейфеър и поиска да говори със старшия съдружник.

— Мистър Кауфман, какво неочаквано удоволствие — каза Вон. — С какво мога да ви помогна?

— Като начало да ми кажете колко е часът, мистър Вон.

— Според мен е пет без пет — отвърна озадачен глас. — Защо питате?

— Защото исках да съм сигурен, че още приемате оферти за Шифнал Фарм в Шропшър.

— Разбира се, че приемаме. Но трябва да ви предупредя, че вече имаме оферта за милион и шестстотин хиляди паунда от друга банка.

— В такъв случай предлагам милион шестстотин и десет хиляди.

— Благодаря, сър — каза Вон.

— А сега колко е часът?

— Пет без три.

— Моля задръжте, мистър Вон, търсят ме по другата линия. Няма да се бавя.

Кауфман остави черната слушалка на бюрото си, вдигна червената и набра номер.

— Ейдриън Слоун — отговори глас след третото позвъняване.

— Мистър Слоун, обаждам се да питам за нигерийските петролни акции, които банката ви предлага на избрани инвеститори. Както казах по-рано, възможността ми изглежда изключително вълнуваща. Каква е максималната инвестиция, която позволявате на една институция?

— Два милиона паунда, мистър Кауфман. Бих ви предложил и повече, но повечето от акциите вече са разпродадени.

— Можете ли да задържите за момент, докато се консултирам с един колега?

— Разбира се, мистър Кауфман.

Сол остави червената слушалка на бюрото си и взе черната.

— Съжалявам, че ви накарах да чакате, мистър Вон, но трябва да ви попитам отново: колко е часът?

— Пет без една минута.

— Отлично. Ще бъдете ли така добър да отворите вратата на кабинета си?

Кауфман остави черната слушалка и вдигна червената.

— Колегата ми пита ако инвестираме цялата сума, това ще ни осигури ли място в борда на новата компания.

— Разбира се — отвърна Слоун. — Всъщност бих могъл да ви предложа две места, тъй като ще притежавате десет процента от пакета.

— Позволете да се консултирам отново с колегата. — Червената слушалка отново беше оставена на бюрото и Кауфман взе черната.

— Какво открихте, когато отворихте вратата, мистър Вон?

— Куриер, който ми връчи плик с банкова разписка за сто шейсет и една хиляди паунда.

— Десетте процента, необходими за осъществяването на трансакцията. Колко показва часовникът ви, мистър Вон?

— Пет и две минути.