Джеффри Арчер - По-силно от меча

— В такъв случай ме запознай подробно с нещата, без да изпускаш нищо.

Себ разказа на мистър Кауфман как бе приел обаждането от Ралф Вон от „Савилс“, от което бе разбрал какво е намислил Слоун. И как на следващата сутрин по заръка на Седрик бе отишъл до Шифнал, как се бе срещнал с мистър Суон и как беше открил защо Слоун е готов да плати такава висока цена за ферма с площ хиляда акра в Шропшър.

Когато приключи, на лицето на Кауфман се появи загадъчна усмивка.

— Възможно ли е мистър Суон да се е натъкнал случайно на нещо, което всички ние сме пропуснали? Ще разберем скоро, защото се очаква правителството да обяви решението си през следващите няколко седмици.

— Но ние не разполагаме със седмици, а само с два дни. Не забравяйте, че офертите се приемат до утре в пет.

— Значи искаш да предложа по-висока оферта от тази на Слоун въз основа на това, че е възможно мистър Суон да е надушил какво е планирало правителството?

— Седрик беше готов да поеме този риск.

— И за разлика от Слоун, Седрик Хардкасъл имаше репутацията на предпазлив човек. — Кауфман събра длани като в молитва и когато молитвата му бе чута, каза: — Трябва да проведа няколко разговора, преди да взема окончателно решение, така че ела отново в кабинета ми утре следобед в пет без двайсет. Ако съм убеден, ще продължим нататък.

— Но тогава ще е твърде късно.

— Не мисля — рече Кауфман.

Себ излезе от банката замаян. Изобщо не бе убеден, че Кауфман ще се съгласи на сделката. Но нямаше към кого другиго да се обърне.

Бързаше да се прибере. Искаше да сподели със Саманта всичко, което се бе случило от излизането му сутринта. Тя винаги виждаше нещата от различен ъгъл и често му излизаше отляво, както звучеше един от любимите й американски изрази.

Докато Сам приготвяше вечерята, Себ й разказа кой е присъствал на погребението и още по-важно, кой не и какво са правили Слоун и приятелчетата му, докато той е бил в Хъдърсфийлд… и защо сега си търси работа.

Когато най-сетне спря да крачи напред-назад из кухнята и седна, Сам каза:

— Винаги си знаел, че Слоун е подлец, така че не би трябвало да те изненадва, че е свикал среща на борда, когато всички, които биха му се противопоставили, са били извън града. Обзалагам се, че майка ти би се усетила.

— Усети се, но вече беше твърде късно. Но аз още си мисля, че можем да бием Слоун в собствената му игра.

— Не в собствената му игра — каза Сам. — Опитай се да помислиш какво би направил Седрик в тази ситуация, а не Слоун.

— Но ако искам да го бия, трябва да мисля като него.

— Възможно е, но това не означава, че трябва да действаш като него.

— Шифнал Фарм е възможност, която се появява веднъж в живота.

— Това не е достатъчна причина да пълзиш в една и съща канавка със Слоун.

— Но, Сам, може никога повече да не ми се отвори такъв шанс.

— Разбира се, че ще се отвори, Себ. Мисли дългосрочно и ще разбереш разликата между Ейдриън Слоун и Седрик Хардкасъл. Защото съм абсолютно сигурна в едно — малцина ще присъстват на погребението на Слоун.

Петъкът се оказа най-дългият ден в живота на Себастиан. Той почти не мигна през нощта и се мъчеше да налучка какво е намислил Кауфман.

Когато Сам отиде на лекции. Себ остана да се мотае в апартамента, като се преструваше, че чете сутрешния вестник, прекара необичайно много време в миене на няколкото чинии от закуска и дори излезе да потича в парка, но когато се върна, все още тъкмо минаваше единайсет.

Взе душ, обръсна се и отвори консерва печен боб. Непрекъснато поглеждаше часовника си, но секундарникът продължаваше да се движи все с една и съща скорост.

След така наречения обяд се качи в спалнята, извади от гардероба най-елегантния си костюм, облече изгладена бяла риза и си сложи старата си ученическа вратовръзка. Накрая излъска обувките си така, че и старши сержант би се гордял с тях.

В четири часа беше на спирката в очакване на автобус 4, който да го откара до Сити. Слезе при „Сейнт Пол“ и макар да вървеше бавно, в 16:25 беше пред банката на Кауфман на Чийпсайд. Не му остана нищо друго, освен да направи обиколка на преките. Минаването покрай толкова много познати институции в Сити му напомни колко много му харесваше да работи в Скуеър Майл. Опита се да не мисли, че може да остане безработен дълго време.

В 16:38 влезе в банката и застана пред рецепционистката.

— Имам среща с мистър Кауфман.

— Кой мистър Кауфман по-точно? — с топла усмивка го попита тя.

— Председателят.