Джеффри Арчер - По-силно от меча

— Ситуацията в момента е трудна, мисис Клифтън, както несъмнено знаете, така че понякога се налага човек да си пази задника, ако ме извините за израза.

Ема се запита дали да не намери някакво извинение да прекрати преждевременно срещата въпреки факта, че бе наредила на секретарката си да не я притеснява поне половин час.

— Следя работата на съпруга ви в защита на Бабаков — каза Мелър. — Май той също ще трябва да си пази задника — добави и се ухили.

— Хари взема много присърце положението на мистър Бабаков.

— Както и всички ние, несъмнено. Но все пак се питам дали си струва усилията? Руснаците не дават и пет пари за човешките права.

— Това не би попречило на Хари да се бори за нещо, в което вярва.

— Той често ли отсъства?

— Не толкова — отвърна Ема, като се мъчеше да скрие изненадата си от внезапната смяна на темата. — От време на време прави турне за представяне на нова книга или ходи на конференции. Но когато си начело на акционерна компания, това понякога може да е и за добро.

— Много добре знам как се чувствате — каза Мелър и се наведе напред. — Жена ми предпочита да живее в провинцията, поради което аз оставам в Бристол през седмицата.

— Имате ли деца? — попита Ема.

— Една дъщеря от първия ми брак. Секретарка е в Лондон. И още една от втория.

— На колко години е тя?

— Кели е на четири и, разбира се, зная, че вашият син Себастиан неотдавна влезе в борда на „Барингтън“.

Ема се усмихна.

— В такъв случай мога ли да ви попитам защо искате да влезете в борда, мистър Мелър?

— Дез, моля. Всичките ми приятели ме наричат Дез. Както знаете, опитът ми е предимно в транспортния бизнес, макар че след като продадох компанията, започнах от време на време да се заигравам с недвижими имоти. Но въпреки това имам много свободно време и реших, че ще е забавно да работя под ръководството на жена.

Ема подмина последните му думи.

— Ако станете член на борда, какво ще бъде отношението ви към предложение за агресивен опит за придобиване?

— Като начало ще се престоря, че не проявявам интерес, и ще видя колко ще мога да издоя от тях. Тайната е да бъдеш търпелив.

— Няма ли обстоятелства, при които бихте решили да се застъпите за компанията?

— Не и ако цената е подходяща.

— Но когато „Нешънъл Бъсес“ придоби вашата компания, не бяхте ли загрижен какво ще стане със служителите ви?

— Ако са си отваряли очите, щяха да забележат какво предстои още преди години, пък и едва ли щеше да ми се отвори друг подобен шанс.

— Но ако се вярва на „Файненшъл Таймс“, само месец след придобиването половината от хората ви, някои от които са работили за вас повече от двайсет години, са били освободени.

— С бонус в размер на шест месечни заплати. И много от тях без проблем си намериха работа другаде, включително и в „Барингтън“.

— А след още един месец „Нешънъл Бъсес“ махна името ви от компанията, а заедно с него и репутацията, която сте си изградили през годините.

— Вие също сте се отказали от името си, когато сте се омъжили за Хари Клифтън — каза Дез. — Но това не ви попречи да станете председател на борда на „Барингтън“.

— Нямах избор, но подозирам, че дори това ще се промени в бъдеще.

— Да бъдем откровени. Когато теглим чертата, не можем да си позволим да бъдем сантиментални.

— Не е трудно да се разбере как сте станали такъв успешен бизнесмен, Дез, и защо бихте станали отличен директор за подходящата фирма.

— Радвам се, че мислите така.

— Но въпреки това трябва да говоря с колегите си, ако случайно не са съгласни с мен. Когато го направя, ще ви се обадя пак.

— Очаквам го с нетърпение, Ема.

Малко преди девет на следващия ден Себастиан пристигна пред американското посолство на Гроувнър Скуеър за уговорената среща с chef de mission.

След като се представи на рецепцията, сержант от морската пехота го придружи до втория етаж и почука на една врата в дъното на коридора. Себ се изненада, когато вратата отвори мистър Съливан.

— Радвам се да те видя, Себ. Влизай.

Себ влезе в стая с изглед към Гроувнър Гардънс, но не обърна внимание на гледката.

— Кафе? — попита Съливан.

— Не, благодаря, сър — каза Себ. Беше твърде нервен, за да мисли за нещо друго, освен за встъпителните си думи.

— Е, какво мога да направя за теб? — попита Съливан, докато сядаше зад бюрото си.

Себ остана прав.

— Моля за позволението ви, сър, да поискам ръката на дъщеря ви.

— Колко чудесно и старомодно — каза мистър Съливан. — Трогнат съм, че си направи труда да ме молиш, Себ, и ако Саманта го желае, нямам абсолютно нищо против.