Джеффри Арчер - По-силно от меча

— Не зная дали знае, сър — призна Себ. — Защото още не съм я питал.

— Тогава ти желая успех, защото можеш да си сигурен, че нищо не би зарадвало повече мен и майка й.

— Слава богу — рече Себ.

— Казал ли си на родителите си?

— Снощи, сър.

— И те какво мислят?

— Майка ми остана много доволна, но баща ми каза, че ако Сам има малко ум в главата, ще ми откаже.

Съливан се усмихна.

— Но ако приеме, ще успееш ли да й осигуриш начин на живот, с който не е свикнала? Защото нали знаеш, тя иска да се занимава с наука, а учените не са много добре платени.

— Работя по въпроса, сър. Наскоро ме повишиха в банката и сега съм заместник-директор на отдела за недвижима собственост. Освен това сигурно знаете, че неотдавна влязох в борда на „Барингтън“.

— Всичко това звучи доста обещаващо, Себ, и ако трябва да съм честен, Марион се чудеше защо се бавиш толкова.

— Това означава ли, че имам благословията ви?

— Разбира се, че означава. Но никога не забравяй, че Саманта определя правилата също като майка ти, а ние, простосмъртните, трябва да живеем според тях, освен ако не се водим по същия морален компас, подобно на баща ти. Е, след като изчистихме този въпрос, няма ли да седнеш?

Когато се върна в Сити, Себастиан намери на бюрото си бележка от Ейдриън Слоун да се яви незабавно при него.

Намръщи се. Единствената предупредителна светлинка на радара му през последните няколко месеца беше прекият му шеф. Така и не бе успял да се хареса на Слоун от момента, в който Седрик Хардкасъл го беше назначил като негов заместник в отдела. Слоун винаги успяваше да остави впечатлението, че си върши работата добре, и честно казано, месечните резултати и печалбите на отдела бяха неизменно впечатляващи. Поради някаква причина обаче той сякаш нямаше доверие на Себ и не правеше опити да споделя с него — всъщност правеше всичко възможно да го държи настрана. Освен това Себ знаеше от един колега, че всеки път, когато името му се споменава в разговор, Слоун не пропуска да го омаловажи.

Беше мислил дали да не спомене за проблема пред Седрик, но майка му го беше разубедила с довода, че Слоун ще разбере и това само ще го направи още по-враждебен.

— Във всеки случай — добави Ема — трябва да се научиш да си стоиш на краката и да не очакваш Седрик да ти бърше сополите всеки път, когато се изправиш пред проблем.

— Всичко това е много добре, но какво друго бих могъл да направя? — отвърна Себ.

— Просто си върши работата, при това добре — каза Ема. — Защото това е единственото, което интересува Седрик.

— Но аз правя точно това — заинати се Себ. — Тогава защо Слоун се държи с мен по този начин?

— Мога да ти го обясня само с една дума — рече Ема. — Завист. И по-добре да свикваш, ако имаш намерението да се изкачиш по корпоративната стълбица.

— Но аз никога не съм имал този проблем, когато работех за мистър Хардкасъл.

— Разбира се, че си го нямал. Защото Седрик никога не те е възприемал като заплаха.

— Искаш да кажеш, че Слоун ме възприема като заплаха ли?

— Да. Той си мисли, че си се прицелил в мястото му, и това само го прави още по-потаен, несигурен, параноичен, наречи го както искаш. Но ако ми позволиш да използвам един от любимите изрази на Дез Мелър, за всеки случай си покривай задника.

Когато Себ се яви при Слоун, шефът му започна направо по същество и като че ли изобщо не му пукаше, че секретарката му чува всяка негова дума.

— Тъй като не беше на работното си място, когато дойдох, предполагам, че си имал среща с клиент.

— Не, бях в американското посолство по личен въпрос.

Това накара Слоун да замълчи за момент.

— Е, оттук нататък решавай личните си въпроси в личното си време, а не във времето на компанията. Това е банка, а не някакъв клуб.

Себ стисна зъби.

— Ще го запомня за в бъдеще, Ейдриън.

— Предпочитам през работно време да ме наричат мистър Слоун.

— Нещо друго… мистър Слоун? — попита Себ.

— Засега не, но очаквам да видя месечния ти отчет на бюрото си в края на работния ден.

Себ се върна в кабинета си, изпълнен с облекчение, че е с една стъпка пред Слоун, тъй като беше подготвил месечния си отчет през уикенда. Резултатите му бяха нагоре вече за десети пореден месец, макар че неотдавна му беше станало ясно, че Слоун добавя собствените си резултати към неговите и си приписва заслугите. Ако се надяваше, че с тази си тактика в крайна сметка ще го стъпче и дори ще го накара да подаде оставка, трябваше доста да почака. Себ знаеше, че докато Седрик ръководи банката, мястото му е сигурно и че докато носи приходи, не е нужно да се страхува от Слоун, защото председателя на борда много го биваше в четенето между редовете.