Джеффри Арчер - По-силно от меча

— Защото помага за намаляване на безработицата — отвърна Себ. — А в последния си манифест лейбъристите обещаха да работят точно в тази посока.

— В такъв случай съм за това решение — каза Добс. — Но колко време имаме, преди да решим дали да приемем, или не офертата на „Харланд и Волф“?

— Малко повече от пет месеца — каза Карик.

— Предостатъчно, за да стигнем до решение — каза Мейнард.

— Но това не решава ограничението от петдесет паунда за пътниците ни — отбеляза Анскот.

Себ не успя да сдържи усмивката си.

— Вуйчо Джайлс ми посочи, че нищо не може да попречи на пътник да плаща с чекове, докато е на борда.

— Но ние нямаме банкови клонове на „Бъкингам“ — напомни му Добс.

— „Фартингс“ с радост ще отворят клон — отвърна Себ.

— В такъв случай предлагам предложението също да бъде включено в доклада на мистър Клифтън — каза Анскот. — Както и други предложения, които да бъдат предоставени на всички членове на борда преди следващата среща.

— Съгласна — заяви Ема. — Значи ни остава само да решим кога ще е следващата среща.

Както обикновено, мина доста време преди да се определи дата, която да е удобна за всички членове на борда.

— И да се надяваме, че дотогава инцидентът с Кралския флот ще бъде само фолклор. Имаме ли други въпроси за обсъждане? — попита Ема и огледа присъстващите.

— Да, госпожо председател — каза Нолс. — Поискахте да предложим възможни кандидати за вакантното място в борда.

— Имате ли някого предвид?

— Дезмънд Мелър.

— Онзи, който основа „Бристол Бъс“ ли?

— Същият. Но миналата година продаде компанията си на „Нешънъл Бъсес“. Направи доста добра печалба и сега разполага с купища свободно време.

— И значителни познания в транспортния бизнес — обади се Анскот, с което разкри, че двамата с Нолс работят в комбина.

— В такъв случай ще поканя мистър Мелър на среща следващата седмица — каза Ема преди някой от двамата да предложи кандидатурата за гласуване.

Нолс неохотно се съгласи.

Ема обяви края на срещата. Беше много доволна, когато видя колко директори отидоха при Себастиан да го поздравят с влизането му в борда. Бяха толкова много, че мина известно време преди тя да успее да поговори насаме със сина си.

— Планът ти проработи идеално, Себ.

— Да, но беше очевидно, че твоята идея е по-приемлива за мнозинството от моята. Все пак още не съм убеден, че трябва да рискуваме такъв голям капитал за построяването на нов кораб. Ако финансовите перспективи за страната са толкова лоши, колкото смята вуйчо Джайлс, на следващата Коледа може да се окажем с две издънки. И ако това стане, ще го отнесе бордът на „Барингтън“.

— Колко мило от ваша страна, че намерихте време да се срещнем, мистър Клифтън — каза секретарят на кабинета, докато настаняваше Хари на малката овална маса в центъра на стаята. — Особено като имам предвид колко сте зает.

Хари щеше да се разсмее, ако не седеше на Даунинг стрийт 10 срещу един от най-заетите хора в страната. Появи се секретар и постави пред него чаша чай, сякаш беше редовен посетител в кварталното му кафе.

— Надявам се, че съпругата и синът ви са добре?

— Добре са, благодаря, сър Алън. — Хари би се поинтересувал как е семейството на секретаря на кабинета, но нямаше представа дали такова съществува. Затова реши да приключи празните приказки. — Предполагам, че зад атентата е стоял Мартинес? — попита той, след като отпи глътка чай.

— Наистина е бил той, но тъй като сега си е в Буенос Айрес и много добре си дава сметка, че ако той или синовете му стъпят в Англия, ще бъдат моментално арестувани, едва ли ще ви създава неприятности отново.

— А ирландските му приятели?

— Никога не са му били приятели. Интересували са се единствено от парите му и щом кранчето пресъхнало, били напълно готови да се отърват от него. Но тъй като лидерът им и двама от помощниците му сега са на сигурно място зад решетките, не вярвам да чуем новини от тях в обозримо бъдеще.

— Открихте ли дали на борда е имало други агенти на ИРА?

— Двама. Но оттогава никой не ги е виждал. Според разузнаването са се сврели някъде в Ню Йорк и едва ли ще се върнат скоро в Белфаст.

— Много съм ви благодарен, сър Алън — каза Хари. Предполагаше, че срещата е приключила.

Секретарят на кабинета кимна, но точно когато Хари понечи да стане, каза:

— Трябва да ви призная, мистър Клифтън, че това не беше единствената причина, поради която исках да се срещнем.