Джеффри Арчер - По-силно от меча

— О, да, съвсем забравих, че вие пишете романи. Просто не намирам време да чета книги — каза Присила, докато поставяха пред нея купа вряла доматена супа. — Не съм поръчвала супа — каза тя на келнера през рамо. — Поръчах пушена сьомга.

— Съжалявам, мадам — каза келнерът и махна супата, а Присила подметна:

— Сигурно е много трудно да се намери опитен персонал за пътнически кораб.

— Надявам се, че няма да имате нищо против, ако започнем — каза Ема и взе лъжицата си за супа.

— Намерихте ли роднината си? — попита Боб.

— За съжаление не. Заминал е за Кънектикът, така че се срещнах с Хари и изкарахме късмет да си намерим билети за един следобеден концерт в центъра „Линкълн“.

— Кой беше изпълнителят? — попита Боб, докато поставяха пред Присила блюдо пушена сьомга.

— Ленард Бърнстейн. Изпълни увертюрата на „Кандид“, а след това изсвири концерт за пиано на Моцарт.

— Просто не знам как намирате време за такива неща — обади се Присила между две хапки.

Ема понечи да отговори, че не си прекарва живота в пазаруване, но погледна Хари и видя, че той я гледа намръщено.

— Веднъж слушах Бърнстейн с Лондонския симфоничен оркестър в Кралската фестивална зала — каза Боб. — Брамс. Беше направо великолепно.

— А вие с Присила ли бяхте на изтощителната обиколка из магазините на Пето авеню? — попита Ема.

— Не, отскочих до Долен Ийст Сайд да видя дали има смисъл да се опитвам да пробия на американския пазар.

— И какво е заключението ви? — попита Хари.

— Американците не са съвсем готови за пастета на Бингам.

— А кои страни са готови? — попита Хари.

— Единствено Русия и Индия, ако трябва да съм откровен. А те вървят със свои проблеми.

— Какви? — с искрен интерес попита Ема.

— Руснаците не обичат да си плащат сметките, а индийците често не могат.

— Може би проблемът е в това, че предлагате само един продукт? — предположи Ема.

— Мислех си за разнообразяване, но…

— Може ли да говорим за нещо различно от рибен пастет? — обади се Присила. — В края на краищата нали уж сме на ваканция.

— Разбира се — каза Хари и попита: — Как е Клайв? — И веднага съжали за думите си.

— Чудесно, благодаря — побърза да отвърне Боб. — А вие сигурно се гордеете с избирането на Себастиан в борда.

Ема се усмихна.

— Е, това едва ли може да се нарече изненада — каза Присила. — Да бъдем откровени, ако майка ти е начело на компанията и семейството ти държи повечето акции, можеш да сложиш в борда и кокер шпаньол, а останалите директори ще махат послушно с опашки.

Хари си помисли, че Ема ще избухне, но за щастие устата й беше пълна и последва дълго мълчание.

— Това полусурово ли е? — остро попита Присила, когато пред нея сложиха стек.

Келнерът провери поръчката.

— Не, мадам, средно опечено.

— Поръчах полусуров стек. Съвсем ясно и разбираемо. Вземете го и ми донесете каквото поръчах.

Келнерът сръчно и мълчаливо взе блюдото, а Присила се обърна към Хари.

— Можете ли да си изкарвате хляба като писател?

— Трудно е — призна Хари. — Най-вече защото има много отлични писатели. Все пак…

— Все пак сте женен за богата жена, така че едва ли има кой знае какво значение, нали?

Коментарът й затвори устата на Хари, но не и на Ема.

— Е, поне открихме, че имаме нещо общо, нали, Присила?

— Така е — каза Присила, без да й мигне окото. — Но пък аз съм старомодна и са ме възпитали с представата, че естественият ред на нещата е мъжът да се грижи за жената. Някак не ми се струва правилно да е обратното. — Отпи глътка вино и докато Ема се канеше да каже нещо, добави с топла усмивка: — Боя се, че се усеща вкус на корк.

— На мен ми се вижда отлично — каза Боб.

— Скъпият Робърт още не може да прави разлика между кларет и бургундско. Всеки път, когато организираме парти, аз избирам виното. Келнер! — каза тя, обръщайки се към сомелиера. — Ще ни трябва друга бутилка мерло.

— Веднага, мадам.

— Предполагам, че рядко посещавате Северна Англия — каза Боб.

— Не много често — призна Ема. — Но част от рода ми е от високата част на Шотландия.

— Част от моя също — каза Присила. — Родена съм в Камбъл.

— Това е по-скоро в ниската част — каза Ема и Хари я срита под масата.

— Несъмнено сте права, както винаги — отвърна Присила. — Така че знам, че няма да имате против да ви задам един личен въпрос. — Боб остави ножа си и погледна напрегнато жена си. — Какво всъщност се случи през първата нощ от плаването? Защото знам, че не е имало никакви военни кораби.