Джеффри Арчер - По-силно от меча

Когато погледна блестящото месингово чукче на входната врата, си спомни първия път, когато бе изкачила тези стъпала. Съвсем млада, току-що навършила двайсет, тя трепереше като листо и й се искаше да избяга. Но беше похарчила всичките си пари, за да стигне до Америка, и не знаеше към кого другиго да се обърне в Ню Йорк, ако искаше да открие Хари, който беше вкаран в затвора за убийство, което не бе извършил. След като срещна баба Филис, Ема не се върна в Англия повече от година — докато не откри, че Хари вече не е в Америка.

Този път изкачи стъпалата по-уверено, почука решително с чукчето, дръпна се назад и зачака. Не се беше обадила предварително, защото не се съмняваше, че Алистър ще си е у дома. Макар че неотдавна се беше оттеглил като старши съдружник в „Симпсън, Албиън и Стюарт“, той не беше любител на провинцията дори през уикендите. Беше типичен нюйоркчанин. Беше роден на 64-та и Парк и несъмнено тук щеше и да умре.

Когато вратата се отвори, Ема се изненада да види човек, когото позна моментално, макар бе бяха минали повече от двайсет години, откакто го беше виждала. Беше с леко черно сако, раирани панталони, бяла риза и сива вратовръзка. Някои неща никога не се променят.

— Радвам се да ви видя, мисис Клифтън — каза той, сякаш тя се отбиваше всеки ден.

Ема се смути — не можеше да си спомни името му. Хари никога не би го забравил.

— И аз много се радвам да ви видя — каза тя накрая. — Надявах се да се видя с Алистър, ако си е вкъщи.

— Боя се, че не е, мадам — каза икономът. — Господин Стюарт отиде на погребението на господин Бенджамин Рътлидж, бивш съдружник в кантората. Ще се върне от Кънектикът едва утре вечер.

Ема не успя да скрие разочарованието си.

— Ако желаете да влезете, с удоволствие ще ви направя чай. „Ърл Грей“, ако не ме лъже паметта?

— Много мило от ваша страна, но трябва да се връщам на кораба — каза Ема.

— Разбира се. Надявам се, че първото плаване на „Бъкингам“ е било успешно?

— По-добро, отколкото се бях надявала — призна тя. — Ще бъдете ли така добър да предадете най-добрите ми пожелания на Алистър и колко съжалявам, че не успях да го видя?

— За мен ще е удоволствие, мисис Клифтън. — Икономът леко се поклони и затвори вратата.

Ема слезе по стълбите и започна да се оглежда за такси. Изведнъж осъзна, че още държи кутията с обувките. Смутена още повече, тя се върна и пак почука на вратата, този път по-нерешително.

Вратата се отвори и икономът се появи отново.

— Мадам? — каза той, дарявайки я със същата топла усмивка.

— Ужасно съжалявам, но забравих да ви дам подаръка за Алистър.

— Колко мило от ваша страна, че помните любимия магазин за обувки на господин Стюарт — каза той, докато Ема му даваше кутията. — Сигурен съм, че ще бъде очарован.

Ема стоеше пред него и още полагаше безнадеждни опити да си спомни името му.

— Надявам се, мисис Клифтън, че обратното ви пътуване до Ейвънмаут ще бъде също така успешно.

Икономът отново се поклони и затвори тихо вратата.

— Благодаря, Паркър — каза тя.

След като приключи с обличането, Боб Бингам се огледа във високото огледало от вътрешната страна на вратата на гардероба. Двуредното му вечерно сако с широки ревери надали щеше да се върне на мода в близко бъдеще, както редовно му напомняше жена му. Той й отвръщаше, че костюмът е бил достатъчно добър за баща му, когато е бил председател на борда на „Рибен пастет Бингам“, и следователно би трябвало да е достатъчно добър и за него.

Присила не беше съгласна, но пък напоследък помежду им трудно се намираше съгласие. И двамата още обвиняваха близката й приятелка лейди Вирджиния Фенуик за ненавременната смърт на Джесика Клифтън и за това, че синът им Клайв, който тогава бе сгоден с Джесика, не беше стъпвал в Мейбълторп Хол от онзи паметен ден. Жена му беше наивна и благоговееше пред Вирджиния, но Боб още живееше с надеждата, че Присила най-сетне ще дойде на себе си и ще види проклетницата такава, каквато е в действителност, което ще им позволи отново да станат семейство. Боеше се обаче, че това няма да се случи в скоро време, пък и точно сега имаше по-належащи проблеми. Тази вечер щяха да се появят пред очите на широката публика като гости на масата на председателя на борда. Боб изобщо не бе уверен, че Присила ще успее да запази добро поведение за повече от няколко минути. Надяваше се, че ще се върнат в каютата си здрави и читави.

Боб се възхищаваше на Ема Клифтън, тази Будика 3 3 Владетелка на келтското племе ицени от Източна Англия, вдигнала въстание срещу Римската империя през 60 г. — Б.пр. на Бристол, както беше известна както на приятели, така и на врагове. Подозираше, че ако научи за прякора си, Ема ще го носи като почетна значка.