Джеффри Арчер - По-силно от меча

По-рано през деня Ема беше пъхнала бележка под вратата на каютата им с предложение да се срещнат в Салона на кралицата около 19:30, преди да отидат на вечеря. Боб си погледна часовника. Вече беше осем без десет, а от жена му още нямаше и следа, макар да чуваше звука на течаща вода от банята. Закрачи напред-назад из помещението, като едва сдържаше раздразнението си.

Боб много добре знаеше, че лейди Вирджиния е завела дело за клевета срещу председателя — нещо, което едва ли щеше да забрави, тъй като седеше точно зад нея, когато между двете прехвърчаха искрите. Когато дойде ред на въпросите на годишната среща на акционерите, лейди Вирджиния беше попитала дали е вярно, че един от директорите на „Барингтън“ е продал всичките си акции с намерението да срине компанията. Разбира се, тя имаше предвид малкия заговор на Седрик Хардкасъл да спаси компанията от агресивния опит за придобиването й от дон Педро Мартинес.

Ема отговори решително и напомни на лейди Вирджиния, че майор Фишър, нейният представител в борда, е продал акциите й и ги е изкупил две седмици по-късно, за да навреди на репутацията на компанията, като в същото време докара добра печалба на клиента си.

„Ще се видим в съда“ — това бе единственото, което Вирджиния можа да каже по въпроса, и седмица по-късно Ема наистина се чу с адвоката й. Боб нямаше никакви съмнения на чия страна ще застане жена му, ако се стигне до съд. Сигурен беше, че ако по време на вечерята Присила чуе някаква ценна информация, която би могла да помогне на каузата на приятелката й, ще я предаде на адвокатите на Вирджиния секунди след като слезе на сушата в Ейвънмаут. И двете страни отлично си даваха сметка, че ако Ема изгуби делото, ще бъде съсипана не само репутацията й, но и ще й се наложи да се оттегли от поста си председател на „Барингтън“.

Не беше казал на Присила нищо за ИРА и за онова, което бяха обсъждали на извънредната среща на първата сутрин от плаването; само беше повторил историята за ученията на военните и макар че определено не му вярваше, Присила научи единствено, че Себастиан е избран в борда.

След цял ден пазаруване в Ню Йорк, което излезе на Боб няколко палети рибен пастет, тя не повдигна въпроса отново. Боб обаче се боеше, че ще го направи пред Ема по време на вечерята и че ако това стане, ще му се наложи умело да смени темата. Слава богу, лейди Вирджиния не беше изпълнила заплахата си да участва в плаването, защото ако беше на борда, нямаше да миряса, докато не разбере какво точно се е случило в малките часове на първата нощ.

Присила най-сетне излезе от банята — чак в осем и десет.

— Май е по-добре да тръгваме на вечеря — каза Ема.

— Но Бингам не трябваше ли да дойдат? — попита Хари.

— Да — каза Ема и си погледна часовника. — Преди повече от половин час.

— Не се нервирай, скъпа — решително каза Хари. — Ти си председател на компанията и не бива да позволяваш Присила да види, че те е раздразнила, защото целта й е точно такава. — Ема отвори уста да възрази, но той добави: — И гледай на вечерята да не казваш нищо, което Вирджиния би могла да използва в съда, защото е ясно на чия страна е Присила Бингам.

Покрай всички други проблеми, с които се беше сблъскала през изминалата седмица, Ема беше изключила от мислите си възможното дело, а тъй като адвокатите на Вирджиния не й бяха досаждали от няколко месеца, дори беше започнала да се чуди дали тя тихомълком не се е отказала. Проблемът беше, че Вирджиния не правеше нищо тихомълком.

Ема тъкмо даваше поръчката си на оберкелнера, когато Хари стана от мястото си.

— Ужасно съжалявам, че ви накарах да чакате — каза Присила, — но съвсем изгубих представа за времето.

— Няма проблем — отвърна Хари, издърпа стола й и я изчака да се настани.

— Може би е време да поръчваме — каза Ема, която явно желаеше да напомни на гостенката си колко дълго е трябвало да я чакат.

Без да бърза, Присила прелисти подвързаното в кожа меню и на няколко пъти промени решението си, преди най-сетне да избере. След като келнерът прие поръчката й, Хари я попита дали денят й в Ню Йорк е минал приятно.

— О, да, на Пето авеню има чудесни магазини! Предлагат много повече, отколкото магазините в Лондон, макар че намирам цялото изживяване за доста изтощително. Когато се върнах на кораба, направо се проснах на леглото и заспах. А вие успяхте ли да обиколите магазините, мистър Клифтън?

— Не, имах среща с издателя си, а Ема отиде да посети един свой роднина.