Джеффри Арчер - По-силно от меча

— Госпожо председател, ще трябва да включа нещо за случилото се — обади се секретарят на компанията.

— В такъв случай се придържайте към официалното обяснение, мистър Уебстър, и не разгласявайте никаква информация без моето одобрение.

— Както кажете, госпожо председател.

— А сега да продължим с по-положителни новини. — Ема погледна папката си. — Всички места на „Бъкингам“ за обратното пътуване до Ейвънмаут са заети и вече имаме седемдесет и два процента заети места за второто пътуване до Ню Йорк.

— Наистина добра новина — каза Бингам. — Не бива обаче да забравяме, че онези сто осемдесет и четири безплатни места, които обещахме като компенсация, със сигурност ще бъдат заети при някое бъдещо плаване.

— „При някое бъдещо плаване“ — точно това е важното, мистър Бингам. Ако ги разпределим равномерно през следващите две години, те няма да се отразят много върху приходите ни.

— Боя се, че има и нещо друго, което може да се отрази върху приходите ни — обади се Анскот. — И по-лошото е, че проблемът не е по наша вина.

— Какво имате предвид? — попита Ема.

— Проведох много интересен разговор с брат ви и останах с впечатлението, че е доста уверен относно последствията от заема на милиард и половина паунда от МВФ за спиране на падането на валутата ни. Освен това той спомена, че е възможно правителството да вдигне корпоративния данък на седемдесет процента, както и деветдесет процента данък върху приходите на всеки, който печели над трийсет хиляди годишно.

— Мили боже — обади се адмиралът. — Чудно ми е дали ще мога да си позволя собственото си погребение.

— А последната идея на министъра на финансите — продължи Нолс, — която за мен е почти немислима, е никой бизнесмен или турист да не може да напуска страната с повече от петдесет паунда в брой.

— Това едва ли ще стимулира хората да пътуват в чужбина — малко кисело отбеляза Добс.

— Мисля, че мога да намеря вратичка — каза Себастиан.

Членовете на борда се обърнаха към най-новия си колега.

— Провеждам малко проучване какво са намислили конкурентите ни и се оказва, че собствениците на „Ню Йорк“ и „Франция“ са намерили решение на данъчните си проблеми. — Себ вече беше грабнал вниманието на борда. — „Ню Йорк“ вече не е регистриран като собственост на американска компания въпреки факта, че централата й и повечето й служители си остават в Ню Йорк. От данъчни съображения компанията е била регистрирана в Панама. Всъщност, ако погледнете тази снимка внимателно — Себ постави голяма фотография на „Ню Йорк“ в средата на масата, — ще видите малък панамски флаг на кърмата, въпреки че звездите и ивиците си остават навсякъде другаде, от чиниите в ресторантите до килимите в каютите.

— И французите ли правят същото? — попита Нолс.

— Определено, но с една тънка галска разлика. На кърмата на „Франция“ се развява алжирски флаг, което според мен е просто политически номер.

И извади друга снимка, този път на големия френски лайнер, която започна да обикаля заседателната маса.

— Това законно ли е? — попита Добс.

— Правителствата не могат да направят абсолютно нищо — каза Себ. — И двата кораба са в открито море повече от триста дни в годината и ако питате пътниците, всичко на борда е точно такова, каквото е било винаги.

— Тази идея не ми харесва — каза адмиралът. — Не ми се вижда редно.

— Първият ни дълг трябва да е към акционерите — обърна се Нолс към колегите си. — Затова предлагам Клифтън да представи доклад по темата, за да можем да го обсъдим по-подробно на следващата среща на борда.

— Добра идея — подкрепи го Добс.

— Не съм против идеята, но финансовият ни директор има алтернативно решение, което някои от вас могат да намерят за по-привлекателно. — Ема кимна към Майкъл Карик.

— Благодаря, госпожо председател. Всъщност идеята е съвсем проста. Ако искаме да построим втори кораб и се възползваме от отстъпката, предлагана от „Харланд и Волф“ в определения в договора срок, бихме избегнали плащането на какъвто и да било корпоративен данък през следващите четири години.

— Със сигурност има някаква уловка — усъмни се Нолс.

— Оказва се, че няма — каза Ема. — Всяка компания може да поиска данъчни облекчения по капиталов проект, стига да се придържа към цената, уточнена в оригиналния договор.

— Защо правителството би се съгласило с подобно нещо, когато другите предложени от него мерки са толкова драконови? — попита Мейнард.