Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

Огледах се да видя къде е Глория. Беше застанала до естрадата, поклащаше се и говореше с Роки, който беше клекнал. Роки също се поклащаше. (Всички служители — лекарят, сестрите, съдиите на дансинга, конферансието и дори момчетата, които продаваха газирани напитки, трябваше да се движат непрестанно, ако говорят със състезателите — така им беше наредено. Управата много държеше на това.)

— Изглеждаше много смешен, както се беше изправил на пръсти — каза Глория. — Приличаше на балетист.

— Поупражнявай се и ще ти дам възможност за солово изпълнение — изсмя се Роки.

Глория продължи:

— Ами да. Как беше слънцето днес?

— Не се оставяй да те пързалят — предупреди ме Мак Астън от двойка номер 5.

— Роки — извика някой. Беше Сокс Доналд. Роки слезе от естрадата и отиде при него.

Казах на Глория:

— Защо ми се подиграваш? Аз никога не ти се подигравам.

— Ти къде се слагаш, че да ми се подиграваш? С мене се е заел специалист. Господ се подиграва с мене… Знаеш ли защо Сокс Доналд извика Роки? Искаш ли да узнаеш една тайна?

— Каква?

— Нали знаеш двойка номер 6 — Фреди и онова момиче, Мански му е фамилията. Майката на момичето предявява обвинение към Фреди и към Сокс. То избягало от къщи.

— Не виждам какво общо има едното с другото.

— Заради малката ще го тикнат в затвора. Тя е само на петнайсет години. Боже мой, като ги знае човек какви са, все трябва да има малко разум.

— Защо обвиняват Фреди? Може да не е негова вината.

— Според закона е негова. Само това има значение.

Поведох обратно Глория към мястото, където стояха Сокс и Роки, и се опитах да ги подслушам, но те говореха много тихо. Всъщност Сокс говореше. Роки слушаше и кимаше. Чух Сокс да казва: „Сега, веднага“. Роки кимна и се върна на дансинга, а като минаваше край нас, смигна съучастнически на Глория. Отиде при Роло Питърс, извика го настрана и няколко минути му шепна разгорещено. После Роло си тръгна, като се оглеждаше, сякаш търси някого, а Роки се върна на естрадата.

— На младежите им остават само още няколко минути, преди да се приберат за заслужената си почивка — обяви Роки по микрофона. — И докато дансингът е свободен, дами и господа, на пода ще се очертае пътеката за дербито тази вечер. Дербито е тази вечер, дами и господа, дербито е тази вечер, не забравяйте. Сигурен съм, че не сте виждали нищо по-вълнуващо… Браво, младежи, още две минути до почивката… покажете на дамите и господата колко сте свежи… А вие, дами и господа, покажете на тези прекрасни младежи, че ги поддържате, високо, високо…

Той увеличи звука на радиото, започна да пляска с ръце и да тропа с крака. Публиката последва примера му. Всички запристъпихме малко по-живо, но не защото публиката ни ръкопляскаше. След минута-две щяхме да почиваме, а веднага след това щяха да ни поднесат храната.

Глория ме смушка с лакът, за да се обърна — видях, че Роло Питърс върви между Фреди и онова момиче, Мански. То плачеше. Преди да успеем да ги настигнем, сирената даде сигнал и всички се спуснаха към съблекалните.

Фреди стоеше над леглото си и пъхаше чифт чорапи в малка чанта с цип. Казах му:

— Научих вече. Много съжалявам.

— Какво да се прави? Но ако е имало някой изнасилен, не е била тя… Добре ще е, ако успея да изляза извън града, преди да ме пипнат ченгетата. Голям късмет имах, че са предупредили Сокс.

— Къде ще отидеш?

— Сигурно ще тръгна на юг. Отдавна ми се иска да отида в Мексико. До скоро…

— До скоро.

Той изчезна, преди някой да разбере. Докато излизаше през задната врата, зърнах океана, блеснал под слънцето. За миг останах така поразен, че не можах да се помръдна. Не зная дали бях по-изненадан от това, че виждах истинско слънце за пръв път от почти три седмици, или че забелязах вратата. Тръгнах нататък, с надеждата, че слънцето няма да се скрие, докато изляза. Такова нетърпение бях изпитал само веднъж преди това на една Коледа, когато бях малък, първата година, когато все пак бях достатъчно голям, за да разбирам, че е Коледа: та тогава влязох в гостната и видях елхата със запалените свещи.

Отворих вратата. На другия край на света слънцето потъваше в океана. Толкова беше червено, заслепяващо и нажежено, че се изненадах защо не се издига пара. Веднъж съм виждал пара да излиза от океана. Няколко работници правеха нещо с барут на алеята пред плажа. Изведнъж барутът избухна и те целите пламнаха. Втурнаха се към океана и се хвърлиха във водата. Тогава видях да се вдига пара.