Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

— Само това оставаше. Обясни му бе, Роло.

— Мен не ме забърквай — поклати глава Роло. — Аз нищо не знам за нея.

— Какво има да се знае за нея? — попитах Глория, след като Роло се отдалечи и отиде при Джеймс и Руби Бейтс.

— Наистина ли си толкова зелен? Ама наистина ли? — Тя разтърси глава и се разсмя. — Голям чудак си ти.

— Е, добре, не ми казвай.

— Ами че голям зор ще видиш, за да намериш друга като нея в целия район на запад от Мисисипи. Уличница е, ама с образование, та когато попаднеш на такава уличница, значи си се насадил на уличница от най-долните. Те, жените, се чудят къде да се дянат, щом се появи, пък той…

— Хей, Глория, здравей — извика мисис Лейдън. Седеше на обичайното си място в ложата в дъното на залата, по-далеч от естрадата. Приближихме се до парапета… — Как се чувства любимата ми двойка?

— Добре — отвърнах, — а вие как сте, мисис Лейдън?

— И аз съм добре. Тази вечер ще остана до късно. Виждате ли ги? — Тя посочи към одеялото и кошничката със закуски на стола до нея. — Ще остана тук, за да ви окуражавам.

— Ще имаме нужда — обади се Глория.

Попитах:

— Защо не си запазите ложа в другия край на залата, по-далеч от Палмовата градина? Какви ли не типове се събират по-късно на бара и като започнат да пият, вдигат толкова шум…

— Тук ми е добре — усмихна се тя. — Предпочитам да седя тук заради дербито. Искам да гледам как вземат завоя. Искате ли да хвърлите едно око на следобедния вестник? — Тя го измъкна изпод одеялото.

— Благодаря. Ще ми се да науча какво става по света. Какво е времето навън. Светът много ли се е променил?

— Вие май се подигравате с мен.

— Не ви се подигравам… просто имам чувството, че съм в тази зала от милион години… Благодаря ви за вестника, мисис Лейдън…

Разгърнах вестника, докато се отдалечавахме. Едро, черно заглавие грабна погледа ми.

Вчера двама детективи са арестували убиец, състезател от танцовия маратон на увеселителния кей в Санта Моника. Той се казва Джузепе Лоди, двадесет и шест годишен италианец, избягал преди осем месеца от Илинойския щатски затвор в Джолиет, след като излежал четири години от петдесетгодишната си присъда за убийството на един възрастен собственик на дрогерия при обир в Чикаго.

Лоди се записал за участие в танцовия маратон под името Марио Петроне и не оказал съпротива при ареста от детективите Блис и Войт от отдел „Обири“. Двамата посетили маратона, за да се поразвлекат в свободното си от задължения време, както споделиха с нас, и разпознали Лоди по снимка от рубриката „Търси се“ на едно популярно детективско списание, където се поместват снимки и физически данни за опасни престъпници…

— Можеш ли да проумееш това? Точно до него бях, когато стана. Сега ми е жал за Марио.

— Защо? — попита Глория. — Каква е разликата между него и нас?

Педро Ортега, Мак Астън и още няколко души се събраха наоколо и заговориха оживено. Дадох вестника на Глория и се отдалечих.

„Това е ужасно — си помислих. — Петдесет години! Горкият Марио…“

А когото Марио научи новината за мен, ако изобщо някога я научи, и той ще си помисли за мен: „Горкият, мен съжаляваше, а сега него ще окачат на въжето…“.

За следващата почивка Сокс Доналд ни бе приготвил изненада. Раздаде екипите, които трябваше да носим на дербито: кецове, бели шорти, бели тениски. На мъжете се полагаха дебели кожени колани с по две дръжки от двете страни, подобни на тези в някои автобуси или на куфарите, които се влачат. Партньорките ни щяха да се държат за тях на завоите. Тогава ми се стори много глупаво, но после си дадох сметка, че Сокс Доналд си знае работата.

— Слушайте, младежи — рече Сокс, — тази вечер ще има много хора. За дербито ще дойдат един куп кинозвезди, а тълпите ще се помъкнат подир тях. Тази вечер ще отпадне една двойка — всяка вечер ще отпада по някоя двойка. Не искам да се хленчи по този въпрос, защото всичко е честно и почтено. Всички имат еднакви шансове. Ще ви дадем допълнително време, за да си облечете и съблечете екипите. И нещо друго, днес следобед разговарях с Марио Петроне. Каза ми да предам много поздрави на всичките му приятели. И така, публиката си плаща, не го забравяйте, дайте каквото можете за дербито, младежи.

Изненадах се, че спомена Марио, защото предната вечер, когато го арестуваха, той щеше да се нахвърли да го бие. Казах на Роло: