Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

— Глупости.

Мисис Лейдън започна да вади номерата, подаваше ги на Роки, а той ги обявяваше по микрофона.

— Първият изтеглен номер е 105. Минете насам, младежи, всички двойки, чиито номера са вече изтеглени, минавайте от тази страна на подиума.

Веднага щом мисис Лейдън извадеше номерчето, Роки го съобщаваше и предаваше двойката на някой от съдиите. Съответно този човек щеше да я следи и да брои обиколките, които прави.

— Двойка номер 22 — обяви Роки и подаде картончето на едни млад човек с очила.

— Хайде — подканих Глория. Това беше нашият номер.

— Аз искам да съм съдия на тази двойка — чух мисис Лейдън да казва на Роки. — Те са ми любимците.

— Съжалявам, мадам. Редът трябва да се спазва.

Тегленето на жребия приключи и всички застанахме до старта. Роки пак заговори:

— И така, да започваме, дами и господа. Вие, състезатели, не забравяйте — спортно ходене. Ако на някого му се наложи да мине зад очертаната линия и да прекрати временно участието си по каквато и да било причина, партньорът му трябва да прави по две обиколки, които ще се броят за една. Ще бъдете ли така добра да дадете старт, мис Кийлър?

Тя кимна, Роки подаде пистолета на Роло. Той го занесе в ложата — мис Кийлър беше заела една от предните ложи с някакво момиче, което не можах да позная. Джолсън не беше с тях.

— И така, дами и господа, не дишайте. Хайде, мис Кийлър… — Той й направи знак с ръка.

Ние с Глория се промъкнахме покрай естрадата, за да сме по-напред до стартовата линия — щом мис Кийлър натисна спусъка, отскочихме настрани и си пробихме път с блъскане и бутане. Глория ме държеше над лакътя.

— Хвани се за колана — изкрещях, докато се мъчех да изляза от блъсканицата. Всички се препъваха един в друг, за да излязат напред, но след минута вече се бяхме разгърнали и се носехме по пътеката. Правех такива големи крачки, че Глория трябваше да подтичва, за да не изостане.

— Хей, ти, нали казахме спортно ходене! — извика ми Роло. — Какво си се разтичал?

— Така мога.

— Спортно ходене. Ей така…

Той мина пред мен, за да ми покаже. Не ми беше трудно да се науча. Трябваше да налучкаш ритъма на ръцете и раменете, това беше номерът. Лесно го усетих. Получи се естествено. Беше съвсем просто. За миг ми се стори, че и преди трябва да съм се занимавал със спортно ходене. Не си спомнях такова нещо, значи явно не е било тъй. Имам страхотна памет.

Бяха минали към пет минути и заемахме доста предна позиция, когато усетих, че Глория вече не се движи сама, тоест не се премества със собствени сили. Аз я влачех. Имах чувството, че коланът ще ми пререже стомаха. Позабавих темпото и попитах:

— Много ли ти е бързо?

— Да. — Тя едва си поемаше дъх.

Една от сестрите ми метна мокра хавлиена кърпа около врата и за малко да изгубя равновесие.

— Намокри си лицето — казах на Глория. Точно в този миг двойка номер 35 мина пред нас, за да се опита да ни изпревари на завоя. Спринтът се оказа не по силите на момичето. То започна да залита и отпусна ръка от колана.

— Идете при двойка номер 35 — изкрещя Роки Грейво, но преди сестра или треньор да стигне до нас, момичето падна по очи, а краката му препречиха пътя. Ако бях сам, щях да го заобиколя, но Глория беше увиснала на мен и се уплаших, че като свия рязко встрани, тя ще изгуби равновесие. (Никак не беше лесно да правиш завой с увиснало на теб момиче.)

Извиках: „Внимавай!“ — но предупреждението дойде много късно за Глория. Тя се препъна и ме повлече със себе си, а докато се усетя, четири-пет двойки се бяха строполили една върху друга на земята и се опитваха да станат. Роки каза нещо по микрофона и публиката затаи дъх.

Изправих се. Нищо ми нямаше, но коленете ме смъдяха и разбрах, че са обелени. Сестрите и треньорите се спуснаха, започнаха да дърпат момичетата и отнесоха Глория и Руби на леглата в средата на залата.

— Нищо сериозно не се е случило, дами и господа — каза Роки. — Паднал — станал, няма страшно… Когато има дерби, всеки миг носи изненади… Докато състезателките останат зад чертата, партньорите им ще трябва да правят по две обиколки, които ще се броят като една за двойката. И така, състезатели, отстъпете вътрешната страна на пътеката на младежите, които продължават състезанието соло.

Започнах да ходя много бързо, за да не изгубим позицията си. След като Глория вече не висеше на колана ми, стори ми се, че съм лек като перце. Една сестра и треньорът се занимаваха с нея, а докторчето прослушваше сърцето й. Сестрата й даде амоняк, а треньорът масажира краката й. Друга сестра и друг треньор се грижеха за Руби. Направих сам четири обиколки, преди Глория да се върне. Беше много бледа.