Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

— Той казва „не“ — заяви Глория.

— Ето кой решава вместо него — подхвърли саркастично Роки.

— Е, добре — сви рамене Сокс, — след като сто долара са ви излишни, все ще се намери кой да ги оползотвори. — После се обърна към мен: — Най-малкото, сега поне знаеш кой от вас командва парада.

И той, и Роки се разсмяха.

— С никого ли не можеш да се държиш учтиво? — попитах Глория, когато те се отдалечиха. — Всеки миг могат да ни изхвърлят на улицата.

— Все едно дали сега или утре.

— Никога не съм срещал по-мрачен човек от теб. Понякога започва да ми се струва, че май наистина ще ти е по-добре, ако не си жива.

— Знам.

Когато се върнахме пред естрадата, видяхме, че Сокс и Роки разговарят най-сериозно с Вий Лъвъл и Мери Холи, двойка номер 71.

— Май Сокс успя да я забаламоса — каза Глория, — тая кранта Холи на две магарета сено не може да раздели.

Джеймс и Руби Бейтс дойдоха при нас и четиримата тръгнахме един до друг. Откакто Глория спря да убеждава Руби да махне детето, пак се държахме като приятели. Руби попита:

— Сокс ви предложи да се ожените, нали?

— Да — отвърнах. — Откъде знаеш?

— Той на всички предлага.

— Срязахме го веднага.

— Такава сватба не е чак толкова лошо нещо — рече Руби. — И ние така се оженихме…

— Така ли? — изненадах се аз. Джеймс и Руби бяха тихи, скромни хора с достойнство и бяха толкова влюбени един в друг, че не можех да си ги представя как се женят за удоволствие на тълпата.

— Оженихме се на един танцов маратон в Оклахома — продължи тя. — Получихме подаръци за около триста долара…

— А от баща й получихме по един ритник… — засмя се Джеймс.

Изведнъж зад нас се разнесе женски писък. Обърнахме се. Викаше Лилиан Бейкън, партньорката на Педро Ортега. Тя отстъпваше и се опитваше да избяга от него. Педро я настигна и я удари с юмрук по лицето. Тя седна на пода и отново започна да пищи. Педро я стисна за гърлото с две ръце, започна да я души и в същото време се опитваше да я изправи. Имаше вид на побъркан. Нямаше съмнение, че се опитва да я убие.

Всички едновременно се спуснахме към него. Настъпи страхотно объркване.

Аз и Джеймс стигнахме първи, хванахме го и го принудихме да пусне Лилиан. Тя остана седнала на пода като парализирана, ръцете й висяха назад, главата й беше вдигната нагоре, устата й отворена, сякаш я бяха сложили на зъболекарски стол.

Педро бръщолевеше нещо и май не можеше да познае никого от нас. Джеймс го избута и той се отмести, залитайки. Хванах Лилиан под мишниците и й помогнах да се изправи. Трепереше като лист.

Сокс и Роки се спуснаха и хванаха Педро за ръцете.

— Какво искаше да направиш? — изрева Сокс.

Педро го погледна, устните му трепнаха, но не каза нищо. После забеляза Роки и изразът на лицето му се промени. Сега вече издаваше неприязън и ожесточение. Той се изви изведнъж, освободи ръцете си, отстъпи назад и бръкна в джоба си.

— Внимавай… — извика някой.

Педро се хвърли напред с нож в ръката. Роки се опита да се измъкне, но всичко стана толкова бързо, че той всъщност изобщо не би могъл да успее. Ножът разпори ръката му на пет сантиметра от рамото. Той изрева и побягна. Педро се обърна, за да го подгони, но преди да направи и една крачка, Сокс го цапна отзад по главата с оловна палка, обвита в кожа. Ударът се чу ясно, макар да свиреше радио. Същият звук се получава, като почукаш диня. Педро остана на място усмихнат идиотски, а Сокс още веднъж го удари с палката.

Педро отпусна ръце и ножът падна на земята. Той самият се олюля и се свлече.

— Изнесете го оттука — рече Сокс и прибра ножа.

Джеймс Бейтс, Мак Астън и Вий Лъвъл вдигнаха Педро и го отнесоха в съблекалнята.

— Останете по местата си, дами и господа — обърна се Сокс към публиката. — Моля…

Все още крепях Лилиан откъм гърба. Тя продължаваше да трепери.

— Какво стана? — попита я Сокс.

— Обвини ме, че го мамя… После ме удари и започна да ме души…

— Продължавайте, младежи — каза Сокс. — Дръжте се, сякаш нищо не се е случило. Хей, сестра, помогни на това момиче да се прибере в съблекалнята… — Сокс даде знак на Роло, който беше останал на естрадата, и сирената изсвири за почивка. Всъщност оставаха още няколко минути. Сестрата подхвана Лилиан и освободи ръцете ми, всички момичета се събраха около тях и заедно влязоха в съблекалнята.

Докато се прибирах, чух по високоговорителите, че Роки прави някакво съобщение, колкото да каже нещо.

Роки стоеше пред мивката, беше съблякъл сакото и ризата си и бършеше рамото си с книжни салфетки. Кръвта се стичаше по ръката и канеше от пръстите му.