Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

ИЗМИНАЛИ ЧАСОВЕ — 752

ОСТАНАЛИ ДВОЙКИ — 26

Дербито се разправи с двойките една по една. Петдесетина двойки бяха елиминирани за две седмици. На два пъти за малко да приключим и ние с Глория, но със сетни усилия успяхме да се задържим. След като променихме тактиката, вече нямахме проблеми — не се опитвахме да победим, не ни интересуваше на кое място ще завършим, само гледахме да не сме последни. Намери се и кой да ни поеме под опеката си: бира „Джонатан“ — диетична. Съвсем навреме. Обувките ни се бяха изтъркали, дрехите ни заприличаха на парцали. Мисис Лейдън бе подшушнала на бира „Джонатан“ да си направи реклама чрез нас. Подшушни и на свети Петър да ме пусне в рая, мисис Лейдън. Май нататък съм се запътил. Дадоха и на мен, и на Глория по три чифта обувки, по три сиви спортни панталона и по три сиви пуловера с рекламни надписи на гърба.

От началото на състезанието бях напълнял с два килограма и половина и вече започвах да си мисля, че може би имаме шанс да спечелим наградата от хиляда долара. Но Глория беше песимистично настроена. Попита ме:

— Какво ще правиш, когато свърши всичко това?

— Защо да се притеснявам отсега? Тогава ще му мисля. Не виждам защо трябва да говориш за това. Никога не сме били по-добре, поне знаем, че след малко ще има какво да ядем.

— Ще ми се да не съм жива. Ще ми се господ да ме убие на място.

Все това повтаряше. Започваше да ми действа на нервите.

— Някой ден господ ще вземе да го направи.

— Дано да е така… Ако имах смелост, нямаше да го чакам.

— Ако спечелим, можеш да си вземеш петстотинте долара и да отидеш някъде. Можеш да се омъжиш. Има толкова мъже, готови да се женят. Никога ли не си мислила за това?

— Мислила съм, и още как, но няма начин да се омъжа за човек, какъвто аз искам. А пък тези, които биха се оженили за мен, не ги искам. Я крадци, я сводници, я нещо друго такова.

— Знам защо си толкова потисната. Ще ти мине след ден-два. Тогава ще се оправиш.

— От това мен дори глава не ме боли. Не е това причината. Всичко е като на въртележка. Когато приключим с маратона, ще бъдем точно там, откъдето тръгнахме.

— Имахме какво да ядем и къде да спим.

— Добре де, но каква полза, след като само отложихме нещо, което не може да не стане.

— Хей, бира „Джонатан“ — извика Роки Грейво. — Елате тук…

Беше застанал встрани от естрадата заедно със Сокс Доналд. Отидохме при тях.

— Какво ще кажете, младежи, за сто долара? — попита Роки.

— Срещу какво? — веднага попита Глория.

— Ами вижте какво, младежи — подхвана Сокс Доналд, — имам една страхотна идея, но не мога да я осъществя сам…

— Ето ти влиянието на Бен Бърни — подхвърли ми Глория.

— Моля? — Сокс не можа да включи.

— Нищо. Продължавай — казваше, че не можеш да я осъществиш сам…

— Да, искам вие двамата да се ожените тук. Да направим една сватба, че да се порадват хората.

— Да се оженим ли? — попитах аз.

— Чакай, чакай малко. Не е толкова лошо. Ще ви дам по петдесет долара на човек, а като свърши маратонът, можете да се разведете, ако пожелаете. Не е казано, че е завинаги. Погледнете на нещата като на шоубизнес. Какво ще кажете?

— Ще кажа, че нямаш ум в главата — рече Глория.

— Тя не искаше да каже такова нещо, мистър Доналд… — обадих се аз.

— Не съм искала, друг път. Нямам нищо против да се омъжа, но защо не докарате Гари Купър или някоя важна клечка — продуцент или режисьор? Не искам да се омъжвам за това момче. Достатъчно проблеми си имам, та и него ли да гледам…

— Не е казано, че е завинаги — повтори Роки. — Това си е шоубизнес.

— Точно така — продължи Сокс. — Естествено, церемонията трябва да си бъде редовна, дължим го на публиката. Но…

— Изобщо не ви е необходима сватба, за да привлечете публика. И без това залата вече ще се спука по шевовете. Не ви ли стига, дето всяка вечер им показвате нещастници, които изпокапват по земята като круши?

— Ти не възприемаш нашата гледна точка.

— Че как да я възприема, след като отдавна съм те задминала.

— Нали искаш да пробиеш в киното, това е твоят шанс — каза Сокс. — Вече съм уредил с няколко големи магазина да ти предоставят булчинската рокля и обувките, а с един фризьорски салон да изпратят човек да ти направи косата… Ще има много режисьори и директори на продукции и ще гледат теб и само теб. А ти какво ще кажеш, мой човек?

— Ами аз не знам… — измърморих, за да не го ядосам. В крайна сметка той беше организаторът. Знаех, че ако го ядосам, все едно че са ни дисквалифицирали.