Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

Всички се въртяхме в центъра на дансинга и само гледахме стрелката на часовника, когато изведнъж Кид Кам от двойка номер 18 започна да удря плесници на партньорката си. Крепеше я изправена с лявата си ръка, а с дясната я пляскаше и тя залиташе ту напред, ту назад, без да реагира на ударите. За нея светът не съществуваше. Изхъхри един-два пъти и се свлече на земята в безсъзнание. Съдията на дансинга изсвири и цялата публика възбудено скочи на крака. Публиката на танцови маратони няма нужда предварително да се настройва за вълнението, което ще изпита. Щом се случи нещо, веднага се възбужда. В това отношение танцовият маратон прилича на борбата с бикове.

Съдията на дансинга и двете медицински сестри вдигнаха момичето и го понесоха към дамската съблекалня така, че пръстите на краката му се влачеха по земята.

— Мати Барнс от двойка номер 18 изгуби съзнание — съобщи Роки на публиката. — Пренесена е в съблекалнята, където ще получи квалифицирана медицинска помощ. Няма нищо страшно, дами и господа, нищо страшно. Това е само още едно потвърждение, че на танцовия маратон за световния шампионат винаги става нещо.

— Преди последната почивка тя си призна, че не й е добре…

— Какво й е?

— Неразположена е. И трябва да ти кажа, че няма да може да се върне на дансинга. Такива като нея трябва да лежат по три-четири дни, когато им дойде.

— Ама как пък си ги избирам! — оплака се Кид Кам и поклати глава с отвращение. — Абе аз съм урочасан. Участвал съм в девет маратона и не съм завършил нито един. Винаги партньорката ми сдава багажа.

— Ще се оправи, не се бой — опитах се да го окуража.

— Няма начин, дотука беше. Сега вече може да се върне във фермата.

Свирката даде сигнал, че поредният тур е завършил. Всички се втурнаха към съблекалните. Изсулих обувките си и се строполих на леглото. Усетих как океанът се надига, но това беше само веднъж. После заспах.

Събудих се — носът ми беше пълен с амоняк. Един от треньорите размахваше шишенце с амоняк над брадичката ми, така че миризмата ме удари право в носа. (Това бил най-добрият начин да ни будят, когато сме заспали дълбоко, ми обясни докторчето после. „Ако се бяха опитали да те събудят с разтърсване, никога нямаше да успеят“.)

— Добре де, събудих се — казах на треньора.

Седнах на леглото, за да се обуя. Едва тогава видях, че двете ченгета и Сокс Доналд са застанали над леглото на Марио. Чакаха другият треньор да го събуди. Най-сетне Марио се обърна и ги видя.

— Здрасти, мой човек — поде едното ченге. — Знаеш ли кой е този? — И му подаде лист хартия. Бях достатъчно близо и надникнах. Беше страница със снимки от някакво тяхно детективско списание.

Марио я погледна, после върна листа.

— Да, знам — рече той и седна.

— Не си се променил много — подхвърли другото ченге.

— Абе, макаронаджия такъв — сви юмруци Сокс, — ти какъв номер щеше да ми погодиш!

— Кротко, Сокс — спря го първото ченге. После заговори на Марио: — Хайде, Джузепе, събирай си багажа.

Марио започна да си връзва обувките.

— Нямам нищо, само едно сако и четката ми за зъби. Но искам да се сбогувам с партньорката ми.

— Мръсен макаронаджия — развика се Сокс. — Заради теб хубаво ще ни издокарат във вестниците.

— Забрави за партньорката си, Джузепе — обади се второто ченге. — Хей, момче — обърна се той към мен, — ти кажи сбогом на партньорката на Джузепе от негово име. Хайде, Джузепе.

— Изведете този макаронаджия през задния вход, момчета — предупреди Сокс Доналд.

— Всички на дансинга! — изрева съдията. — Всички на дансинга.

— До скоро, Марио — пожелах му аз.

Той не отвърна. Всичко мина много тихо, много делово. Ченгетата действаха така, сякаш подобни неща се случват всеки ден…

И така Марио отиде в затвора, а Мати се върна във фермата. Не мога да забравя колко се изненадах, когато арестуваха Марио за убийство. Не можех да повярвам. Той беше едно от най-добрите момчета, които познавах. Едно време беше, дето не можех да повярвам. Сега вече знам, че може да си добър човек и в същото време да си убиец. Не знам кой би се държал по-добре с Глория, но настъпи един момент, когато я застрелях. Така че виждате, да си добър още нищо не значи…

Мати беше дисквалифицирана автоматично, когато лекарят не й разреши да се състезава повече. Казал, че ако продължи да танцува, ще си увреди някои органи и няма да има деца. Тя се развикала, нарекла докторчето какво ли не — това ми го разказа Глория — и категорично отказала да напусне състезанието. Но го напусна. Нямаше как. У тях беше и хлябът, и ножът.