Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

Спринтът продължи към две минути, накрая Роки даде тон за аплодисменти и заговори по микрофона:

— Погледнете тези младежи, дами и господа, след 216 часа в танцовия маратон за световния шампионат — състезание на издръжливост и майсторство — те са свежи като кукуряк. Те се хранят по седем пъти на ден — освен блюда за трите основни хранения получават и четири леки закуски. Някои дори са напълнели по време на състезанието, а тук сме осигурили постоянните грижи на лекари и медицински сестри, за да бъдат те в най-добро физическо състояние. Сега ще поканя двойка номер 4 — Марио Петроне и Джаки Милър, които ще ни покажат своя специален номер. Заповядайте, двойка номер 4, ето вижте ги, дами и господа, те са си лика-прилика.

Марио Петроне — здравеняк италианец — и Джаки Милър — дребничка блондинка — се качиха на естрадата. Изръкопляскаха им вяло. Размениха няколко думи с Роки и затанцуваха степ. Бяха много слаби. Май нито Марио, нито Джаки си даваха сметка, че са толкова зле. Накрая някои хора от публиката хвърлиха монети на дансинга.

— Давайте, давайте — извика Роки. — Да завали сребърен дъжд. Давайте.

Още монети заваляха по пода. Марио и Джаки ги засъбираха и така стигнаха до нас.

— Колко? — попита ги Глория.

— Има-няма един долар — отвърна Джаки.

— Откъде си, малката?

— От Алабама.

— Така си и мислех.

— И ние двамата ще трябва да научим някой специален номер — подхвърлих на Глория.

— Така сте си по-добре — обади се Марио. — Инак само се потиш и краката ти стават на нищо.

— Вие чухте ли за дербито? — попита Джаки.

— Какво значи това?

— Някакво състезание. Сигурно ще ни обяснят през следващата почивка.

— Работата се запича — каза Глория.

В съблекалнята Роки Грейво ни представи Винсънт (или Сокс) Доналд — един от организаторите.

— Чуйте сега, младежи — рече Сокс, — не се отчайвайте, че хората не идват да гледат танцовия маратон. Хубавите неща не стават бързо, затова решихме да въведем една новост, която гарантира, че публиката ще започне да се стича на тълпи. И така, ето какво ще направим. Всяка вечер ще имаме дерби. На дансинга ще се очертае една пътека — нещо като елипса — и всяка вечер по петнайсет минути всички ще се надпреварват по тази пътека, а последната двойка ще се дисквалифицира. Гарантирам ви, че така публиката ще започне да идва на тълпи.

— Ще започне да идва и погребалният агент.

— От вътрешната страна на пътеката, по средата на елипсата ще поставим легла — каза организаторът, — там ще стоят лекарят и медицинските лица, за да са винаги налице по време на дербито. Когато някой от състезателите прекъсне временно обиколките, трябва да влезе в елипсата, а партньорът му ще прави по две обиколки за компенсация. Това ще се хареса и на вас, младежи, тъй като ще имате повече публика. Ами да, когато една след друга започнат да идват компании от Холивуд, ще ги накараме да стават на крака… Е, как е храната? Някакви оплаквания? Чудесно, младежи, всичко е идеално. Вие се трудите за нас, ние се трудим за вас.

Излязохме на дансинга. Никой от състезателите нямаше какво да каже по въпроса за дербитата. Всичко им изглеждаше добре, само да се напълни залата. Роло дойде при мен до парапета, където бях седнал. Имах още две минути почивка преди следващите два изтощителни часа.

— Не ме разбирай криво — подхвана той — за онова, което ти казах преди малко. Не ставаше въпрос за теб, а за Глория.

— Знам. Тя е добро момиче. Сърдита е на света, това е.

— Гледай да я усмиряваш.

— Това не е лесна работа, но ще направя каквото мога.

След миг погледнах към входа на дамската съблекалня и останах изненадан, като видях, че Глория и Руби излизат на дансинга заедно. Отидох да пресрещна Глория.

— Какво ще кажеш за дербитата?

— Чудесен начин да ни уморят — отвърна Глория.

Свирката даде сигнал за започване.

— Надали има и сто души тази вечер — заговорих аз. Ние с Глория не танцувахме. Бях я прегърнал през раменете, тя бе сложила ръка на кръста ми и вървяхме. Това беше разрешено. През първата седмица трябваше да се танцува, но след това не беше задължително. Видях, че Джеймс и Руби са се запътили към нас и по израза на лицата им разбрах, че нещо не е наред. Щеше ми се да се измъкна, но нямаше къде.

— Аз не те ли предупредих да не закачаш жена ми? — започна Джеймс.

— Върви по дяволите, маймуна такава — отвърна му Глория.